Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Постинг
28.02.2012 09:56 - БЪЛГАРИТЕ ( 35 ч)
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 6891 Коментари: 11 Гласове:
22

Последна промяна: 16.08.2012 09:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      


                                    

                 
Военни действия  с Византия и мир със Сърбия



През есента на 1299 г. в битката на р. Терек хан Ногай
е разбит и загива. Новият предводител на “Златната орда” се казва Токту. Синът на Ногай – Чака, съпругата му и нейният брат Тодор Светослав бягат в Търново.


Под натиска на хан Токту, Тодор Светослав хвърля в затвора Чака. Тук в една нощ през 1300 г. Чака е удушен и обезглавен от еврейски палачи. Тодор Светослав изпраща главата му в торба със сол на хан Токту.  В израз на благодарност татарският владетел връща на българското царство земите между устията на р. Дунав и долното течение на р. Днестър (дн. Бесарабия) с център крепостта Белград (Акерман, Маврокастро, Белгород Днестровски). Тодор Светослав получава българския престол през 1300 г. и управлява до 1322 г. Новият български владетел успява да укрепи позициите си. Той осъжда и хвърля от Лобната скала в Търново патриарх Йоаким ІІІ за неговата протатарска политика. Уредил отношенията си със “Златната орда”, цар Тодор Светослав съсредоточава цялото си внимание към Византия. Той знае, че в Константинопол и Солун има многобройна българска емиграция. С претенции към българския престол във византийската столица пребивават Михаил, син на цар Константин Тих Асен и Мария Палеолог; Иван Асен ІІІ, чиито права след смъртта му в 1302 г. преминават към сина му Михаил Асен; и синът на вдовицата на цар Смилец, Иван ІV Смилец. ..... Цар Тодор Светослав ги разменя за баща си Георги І Тертер, който е пленник във Византия.  След завръщането си Георги Тертер е изпратен да управлява укрепения град Червен. Смята се, че в края на живота си той се замонашва и умира в един от скалните манастири при с. Иваново, Русенско.

През пролетта и лятото на 1305 г. цар Тодор Светослав си връща Крънското деспотство, Ямбол, Лардея и градовете по брега на Черно море до гр. Мидия. Деспот Алдемир търси спасение в Сърбия. Отношенията с Византия продължават да са обтегнати до 1307 г. Византийците се опитват да противодействат, като викат на помощ каталанските рицари на Роже дьо Фльор, но това не променя съществено съотношението на силите.

Военните действия в земите на Тракия, чието население предимно от ромеи,  през последните две години водят до пълното им разоряване. Черноморските пристанища се държат от българския владетел и вносът на жито в ромейската столица е прекъснат. В Константинопол настъпва глад. Византия предлага мир, в който има три условия.  Тодор Светослав се жени за византийската принцеса Теодора Палеолог, дъщеря на съимператора Михаил ІХ Палеолог (1281-1320 г.), която тогава е на 12 години.  Българите изнасят жито с византийски кораби от черноморските пристанища за Константинопол и спасяват населението на града от гладна смърт.  Българското царство запазва владението на превзетите крепости.

През есента на 1320 г. внезапно умира Михаил ІХ Палеолог. Неговата смърт бележи началото на тежка седемгодишна гражданска война във Византия. Андроник ІІІ, син на Михаил ІХ, започва война срещу дядо си Андроник ІІ. В началото на 1321 г. император Андроник ІІІ иска помощ от зет си цар Тодор Светослав. Царят изпраща в неговия лагер в Одрин само 300 тежко въоръжени войници, но скоро ги изтегля обратно.  Малко по-късно българският владетел е повален от тежка болест и през месец август на  1322 г. умира.

На престола в Търново сяда неговият син Георги ІІ Тертер (1322-1323). Той се възползва от затрудненията на Византия и през август-септември с.г. нахлува в Тракия. Превзема Пловдив и изпраща войски, които разоряват Тракия до Одрин. При оттеглянето им обаче в едно нощно сражение българите са победени.

Пролетта на 1323 г. цар Георги ІІ Тертер
неочаквано умира. Веднага изтормозеното от непрестанни сражения население на градовете Несебър, Сливен, Ахтопол, Созопол, Анхиало, Русокастро, Ктения, Лардея и Ямбол доброволно се присъединява към Византия. Император Андроник ІІІ лично им назначава управители. От настъпилото след смъртта на българския владетел объркване се възползва Войсил, който успява да си възвърне земите на Крънското деспотство без бой и признава васалната си зависимост от Андроник ІІІ. Императорът го титулува “деспот на Мизия” – “владетел на България”. Войсил участва във византийския поход срещу Пловдив, но градът се отбранява храбро близо четири месеца и обсадата е снета.  Цар Георги ІІ Тертер не оставя наследници и търновските боляри единодушно избират за български цар видинския деспот Михаил ІІІ Шишман (1323-1330). Възползвайки се от гражданската война във Византия, Михаил Шишман си връща Копсис и Крън и опустошава тракийските земи до Димотика.  Византия предлага мир, който през 1324 г. е скрепен с брака на царя със сестрата на император Андроник ІІІ – Теодора, съпруга преди години на Тодор Светослав. Между българи и ромеи настава мир.

Три години по-късно, на 13 май 1327 г
., на лична среща в Черномен Андроник ІІІ и Михаил ІІІ Шишман сключват нов договор. Андроник ІІІ се стреми към престола в Константинопол и мирът с българите му е много необходим. В замяна той поема задължението да не се противопоставя срещу евентуална българска офанзива в Македония.Няколко месеца след сключването на последния българо-византийски договор обстановката се променя. Андроник ІІІ прогонва привържениците на своя дядо в Македония и през януари 1328 г. превзема Солун. От своя страна Михаил Шишман решава, че е дошъл удобен момент да влезе в Константинопол, като се престори на съюзник на престарелия Андроник ІІ. Българският владетел съсредоточава войските си при Ямбол и изпраща един отряд на разузнаване към византийската столица. Андроник ІІІ научава за българското нахлуване и също се отправя в Тракия. Българите се оттеглят, което му дава възможност да влезе в Константинопол на 24 май 1328 г. и да заеме трона на византийските василевси.

В следващата година време българските походи в Тракия се редуват с византийските. Накрая двете страни се убеждават в безсмислието на войната и през 1329 г. мирът между тях е възстановен.

Михаил ІІІ Шишман започва подготовка за война със Сърби
я за македонските земи. Неговите приготовления не остават тайна за сърбите и за крал Стефан Урош ІІІ Дечански, който също се готви за война. На 28 юли 1330 г. някъде между Велбъжд (Кюстендил) и Земен сърбите разбиват поголовно българите. В битката българският цар Михаил ІІІ Шишман е тежко ранен и умира.
По-нататъшното настъпление на сърбите е спряно от деспот Белаур, брат на Михаил Шишман. Започват преговори, в резултат на които на българския престол в Търново е поставен племенникът на Стефан Дечански – Иван Стефан – син на Михаил Шишман от първия му брак. Цар Иван Стефан управлява твърде кратко – седем-осем месеца. В това време Андроник ІІІ превзема Анхиало, Несебър, Айтос, Русокастро и Ямбол, а сърбите – Велес и пет други крепости в тогавашна Западна Македония.

Срещу Иван Стефан и съпругата му Анна Неда назрява заговор и те бягат в Сърбия. На българския престол идва ловешкият деспот Иван Александър (1331-1371) – син на Кера (Кераца) Петрица – сестра на Михаил ІІІ Шишман. В българската столица Търново за десетилетия напред се установява мир.

Йоан Кантакузин (поч. 1383 г.) е едър византийски земевладелец, а от 1347 до 1354 г. заема императорския престол. От съчиненията му най-голям интерес представлява историческият труд “История”, състоящ се от 4 книги и обхващащ събитията от 1320 до 1362 г. Като автор Кантакузин е много добре осведомен и дава изобилни сведения за българо-византийските отношения. Същевременно обаче той е и твърде много пристрастен относно собственото си поведение и връзките си с турците.



източник: фонд "лични библиотека"
  *  “История” на Йоан Кантакузин
  *  “История” на Георги Пахимер




Гласувай:
22
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. golden - Потомци на Йоан Кантакузин
28.02.2012 15:33
- Елена Кантакузина (1333 - 10 декември 1396) е византийска императрица, съпруга на император Йоан V Палеолог.

- Елена е дъщеря на Йоан Кантакузин и Ирина Асенина. По майчина линия Елена Кантакузина е потомка на българския цар Иван Асен III, който е дядо на майка ѝ.

При управлението на император Андроник III Йоан Кантакузин заема длъжността велик доместик, а след смъртта на Андроник III става член на регентския съвет на малолетния император Йоан V Палеолог.

През 1376 г. синът на Елена, Андроник IV, извършва държавен преврат срещу баща си. Императрица Елена Кантакузина е затворена в тъмница в Голубац заедно с по-голямата част от императорското семейство. Андроник IV действа с подкрепата на Република Генуа. Главни противници на узурпатора са Република Венеция и самият султан Мурад I. Благодарение на това през 1379 Йоан V успява да си върне престола, a Андроник IV бяга в квартала Пера, който се намирал под контрола на генуезците. Елена Кантакузина също е отведена в Пера като заложница на сина си. Заложничеството й продъллжава до 1381 г.
цитирай
2. kozme - А в Синая ( Румъния) има манастир с името "Йоан Кантакузин"
28.02.2012 15:44
Туризмът в Румъния дава възможност да се запознаеш с древната ни история на място.
цитирай
3. kozme - В историята на Георги Пахимер.....
28.02.2012 15:47
В историята на Георги Пахимер се съобщава, че няколко години след смъртта на съпруга си, Ирина се опитва да разбунтува латините срещу брат си Андроник II. Поводът за действията й според Георги Пахимер било убийството на зет ѝ Роже дьо Флор през 1305 г. Тъй като действията и са разкрити, Ирина е поставена под домашен арест:
„ ..... Неочаквано дойде Баригерий с извънредно голям кораб... И той проводи пратеници предварително и съобщи твърде страшни работи за сестрата на императора, вдовицата на Асен. Той съобщаваше, че тя изпратила при тях доверения си човек Канавурий и ги подстрекавала срещу императора по причина на стария си гняв заради кесаря. Когато императорът узна това, той разследва и научи отчасти това, което бе узнал. Той се разгневи на сестра си и я затвори в двореца, като остави нещата около нея да бъдат разследвани по-обстойно..
цитирай
4. djem - Българските крепости и манастири през средновековието са записани в Бг.апокрифи
28.02.2012 15:54
В началото на XIV в. за пръв път в писмените извори се появява името на една от най-значимите крепости в близките околности на столицата Търнов - крепостта Ряховица. Тогава, през 1304 г., както съобщава Пахимер, Михаил IX Палеолог, синът на тогавашния византийския император “подновявайки старата поговорка, обърна в мизийска плячка земите от Ряхово до Стилбнос и чак до Копсис и отряза Елтимир. А като извърши отново същите опустошения и прекоси за кратко време вражеската земя, той се върна в Орестиада. Когато императорският брат Теодор извести това с писмо до императрица Мария, омонимът Ряхово предизвика смут в императора. Защото той знаеше от мълвата за Стилбнос и Копсис. А когато попита и за Ряхово, чу, че е разположен близо до пределите на Търново откъм южната страна, на един ден път от него. Той взе изцяло написаното за шега. И не можа да съпостави разположението на далеч (едно от друго места) и естествено смяташе, че е направена необмислена смелост, ако това е било направено, и че то представлява непосредствена опасност за нахлулите. Обаче имаше всъщност едно друго едноименно селище Ряхово или Оряхово, което звучеше много близко. Него хората, които говорят умалително го наричат Ряховица.
цитирай
5. djem - Ряховица, Ряхово и оряховица са различни селища
28.02.2012 16:02
и се намират в Североизточна България. В едно от изследванията на ученият
Н. Ковачев, в своето изследване на топонима, приемайки, че в това известие става дума за крепостта Ряховица до Търново, изтъква, че ”последователността на селищата от изток на запад ни дава основание да приемем, че Ряхово е крепостта на Арбанашкото плато, тъй като след нея следва тази при с. Кипилово, Еленско” (Ковачев 1994 ). ... от изток на запад следват първо крепостта Атица (както се смята при с. Тича, след нея крепостта Ряхово и “полето на Кипил”, като доста по на запад от нея се намира известната ни крепост Ряховец до гр. Горна Оряховица.

цитирай
6. marley - XIV век в историята на България
28.02.2012 16:16

цар Теодор Светослав (1300-1321)
край на татарската хегемония в страната. Към българската държава се присъединява областта Бесарабия
Наказва със смърт търновския патриарх Йоаким III
Михаил, син на цар Константин Тих-Асен, изпратен в страната от византийците, не намира подкрепа и е принуден да се завърне в Константинопол
Теодор Светослав поставя Крънското княжество под върховенството на Търновското царство
Опитът на Смилецовия брат севастократор Радослав да окупира и трайно да се установи в Крънското област не успява. Той е пленен
Теодор Светослав разменя пленниците за намиращия се в изгнание негов баща Георги I Тертер
1304-1307 българо-византийска война - военните действия се развиват главно в Тракия; българите освобождават градовете по Черноморското крайбрежие - Месемврия, Анхиало, Созопол и Агатопол
Андроник II привлича за съюзник другия брат на Смилец - Войсил
лятото на 1304 г. край р.Скафида увлечени в нарочно предизвикано преследване, византийците се натъкват на засада и претърпяват пълно поражение
1307 г. между България и Византия е подписан мирен договор, който признава извършените от българите завоевания в Тракия, според който внучката на императора Теодора трябва да се омъжи за Теодор Светослав
подобрени са отношенията със Сърбия, която успява да укрепи своите позиции в Македония и в Белградската и Браничевската области.
цитирай
7. marley - и тъй като съм ровичкала из нета много преди тази тема
28.02.2012 16:19
ето какво имам сейфано в хрониките ми:

Йоан Александър (1331-1371)
урежда трайно отношенията със Сърбия, като дава сестра си Елена за жена на крал Стефан Душан
нахлува в Югоизточна Тракия
18.07.1332 г. край крепостта Русокастро византийските войски, начело с император Андроник III, търпят поражение; постигнато е споразумение, съгласно което повечето крепости в Приморска Тракия се връщат в пределите на България, а дъщерята на Андроник III трябва да се омъжи за българския престолонаследник Михаил Асен
Йоан Александър потушава бунта на вуйчо си Белаур, който обхваща областта на град Видин.

и малко хронология:

1341 г.смъртта на Андроник III
1344 г. Ана Савойска - един от регентите на малолетния Йоан V Палеолог се обръща за помощ към Йоан Александър. Сключен е военен договор: България получава обратно девет големи града в Тракия и Родопската област, между които са Пловдив, Станимака (дн.Асеновград), Цепина и др. В замяна на това Йоан Александър се задължава да окаже военна помощ на малолетния император
Постепенно той се оттегля от активна намеса в междуособицата
1346 г. благодарение на подкрепата му сръбският крал Стефан Душан е провъзгласен за цар, срещу което българите възвръщат някои загубени територии след битката при Велбъжд
1347 г. цар Йоан Александър сключва търговски договор с Венецианската република.


Първоначално като наемници от Андроник III и Йоан Кантакузин в борбата им за престола са използвани турците на Омур бей (1334-1348
След смъртта на Омур бей във византийските междуособици вземат участие османските турци
XIII в. Ертогрул полага основите на относително самостоятелно владение в северозападната част на Мала Азия, наречено османски бейлик
1326 г. Орхан превзема Бруса
1331 г завладяна е Никея
1337 - Никомидия
1345 г. анексирането на княжеството Кераси -османците достигат до източните брегове на Дарданелите
турците извършват и първите си завоевания в европейската част на Византия
1346 г. е сключен брак между дъщерята на Йоан VI Кантакузин и Орхан
1351 г. византийския император прави опит да организира коалиция срещу нашествениците
1352 г. турците завладяват малката крепост Цимпе на Галиполския полуостров
1354 целия Галипослски полуостров
1354 г. те нахлуват в българските земи и достигат до Средец. В битка срещу тях загива най-големият син на Йоан Александър - Михаил Асен
1355 г. българи и византийци правят нов опит за сключване на антиосмански съюз; бракът на една от дъщерите на царя Кераца за сина на Йоан V Андроник
XIV и ХV в. Европа преживява криза
Сърбия на Стефан Душан се разпада на около 40 кралства и деспотства
..............................
цитирай
8. tutankhamon661 - dalida
28.02.2012 19:05
От тези истории стават страхотни филми.
цитирай
9. ketcakuatl - СЪС СТРАХОТНИ ПАРИ
28.02.2012 21:55
tutankhamon661 написа:
От тези истории стават страхотни филми.

Масовка, декори, батални сцени...
Въпрос към авторката. Едно е да пресъздадеш събитията, друго - да ги интерпретираш. Какво би станало ако...??? Можеш ли да фантазираш в минало, бешело време!? Не само да пресъздаваш, а и да сътворяваш на някаква база. Знам че е трудно, но те изпитвам!
цитирай
10. dalida - Благодаря на всички коментирали поста!
02.03.2012 09:42
Благодаря ви и .........Честита ви Баба Марта!

цитирай
11. alexs - Йоан Александър (1331-1371) с н...
04.03.2012 21:47
Йоан Александър (1331-1371) с неговата кончина свършват щастливите времена за България!
1352 г. турците завладяват малката крепост Цимпе на Галиполския полуостров 100 години по-късно пада Констанипол.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Бизнес
Прочетен: 4375034
Постинги: 880
Коментари: 4391
Гласове: 24173