Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Постинг
19.07.2012 08:00 - ЗАГАДКИТЕ НА ДРЕВНОСТТА (част 15)
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 6148 Коментари: 6 Гласове:
39


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                            НЕОБЯСНИМИ ИЗЧЕЗВАНИЯ

                     Страшен ли е Бермудският триъгълник?

 Зоната на Бермудския триъгълник е маркирана и се смята за най-ужасното, най-страшно и загадъчно място, където са изчезнали безследно множество самолети и кораби - повечето от тях след 45-та година на ХХ век. В течение на последните 26 години, там са загинали или изчезнали, повече от хиляда души. Въпреки това при търсенията в този район не са открити нито тела, нито отломки от кораби.

    Що за странна и зловеща сила действа в този район?

Американските астронавти, летящи на "Аполо-12", докладвали, че забелязват в района на Бермудския триъгълник странно блещукане. Странни затишия, водовъртежи и внезапно развихрящи се свирепи урагани са характерни за тази опасна зона. Тук се забелязват непонятни неизправности на всички уреди - стрелките на компасите се въртят бясно.
Между другото, Бермудският триъгълник е едно от двете места на Земята, където компасът не показва магнитния полюс на планетата. За загадъчните промени в околната среда, обикновено предупреждава тайнствена жълта мъгла, застилаща хоризонта.
Ричард Вайнер, автор на популярната книга "Дяволският триъгълник" е написал: "...Там стават странни, мистични неща. Вярвам, че те не винаги се случват в резултат на човешки грешки и грешки в работата на уредите, капризи на времето и магнитни аномалии."

    Джон Уолис Спенсер, експерт по въпросите на НЛО, смята, че всички изчезнали кораби и самолети не са потънали, а по-скоро са похитени от пришълци от космоса, които са създали своя колония на дъното на океана. Показателно е, че обясненията за загадъчните изчезвания в района на Бермудския триъгълник, все по-често се приписват на НЛО.
             Къде всъщност се намира тази страховита зона?
    Така е наречена акваторията на Атлантическия океан, заключеана между Бермудските острови, полуостров Флорида и остров Порто-Рико.
Печалната си известност получил още през 1840 година, когато недалече от Насау - столица на Бермудските острови, бил открит френския платноходен кораб "Розали". Всичките му платна били опънати, оборудването било налице, но целият екипаж липсвал. След щателен оглед било установено, че корабът е в чудесно състояние, няма повреди и целият му товар е налице. Но къде бил екипажът? Бордовият дневник не бил намерен, както и каквито и да е други записи.

Особена страница в летописите за Брмудския триъгълник заема удивителното произшествие с бригантината "Мария Целеста". И тя, както "Розали", била открита цяла и невредима, но... без екипаж. Всички събития, свързани с нея, не са обяснени от учените до днес.

    Ето, хронология на събитията.
На 7 ноември 1872 година, "Мария Целеста" потеглила под командването на капитан Бенджамин Бригс, от Ню-Йорк към Гибралтар. Екипажът се състоял от седем човека, а капитанът бил придружен от семейството си. Корабът бил запасен с продоволствия за шест месеца. "Мария Целеста" била изключително лека и маневрена. Условията за пътуване били великолепни, но бригантината така и не пристигнала в крайния пункт. Изчезнала. Следите й се губят в района на Азорските острови. След месец я регистрирали в списъците на пропадналите без вест. Скоро след това, "Мария Целеста" била открита в близост до Азорските острови, плуваща с опънати платна. Капитан Дейвид Морхауз, който открил бригантината, заедно с отряд въоръжени моряци, се качил на борда на изгубения кораб. Там нямало жива душа. Помещенията били празни. Цялото имущество и ценности на изчезналите хора, били налице. Товарът на кораба бил непокътнат. Не били открити никакви следи от паническо бягство или наличие на някаква опасност. На масата в капитанската каюта имало карти, на които бил отбелязан маршрута от Ню-Йорк до Гибралтар. Последен запис бил направен на 24 ноември, когато корабът се намирал в района на Азорските острови. И така, тайната на "Мария Целеста" остава неразкрита до днес. Междувременно списъкът на изчезналите съдове в този район продължавал да нараства.
В краят на Януари 1880 година, от Бермудските острови потеглил британският учебен платноход "Атланта" с 290 офицери и курсанти на борда, но не пристигнал в крайното пристанище, нито пък се върнал в родината. Повече никой не го видял и нищо не е известно за съдбата му.
*   През октомври 1920 година, в Атлантическия океан бил открит немският търговски кораб "Фрея", без екипаж на борда.
*   На 4-ти март 1918 година, от Барбадос за Балтимор потеглил американският търговски кораб "Циклоп". Той бил един от най-големите морски съдове по това време, с водоизместимост 19 000 тона и 309-членен екипаж. Дължината му била 180 метра и притежавал отлични мореходни качества. "Циклоп" не пристигнал в Балтимор. Не били засечени никакви сигнали за бедствие. Просто изчезнал.
    Списъкът на пропадналите морски съдове в зоната продължавал да расте, а междувременно започнали да изчезват и... самолети.

*   5-ти декември 1945г. бил обикновен ден за американските ВВС, базирани във Флорида. По това време, голяма част от пилотите на служба там, имали голям летателен опит, за това 19-то звено на Американските ВВС, което изчезва в района на Бермудския триъгълник на 5 декември 1945 година било изненада.
Произшествия във въздуха се случвали сравнително рядко. Опитен командир, с повече от 2500 летателни часа, бил и Чарлз Тейлър, а можело да се заложи и на останалите пилоти от неговото 19-то звено, мнозина от които, били с по-високи звания от Тейлър. Задачата им била да излетят към Чикън Шоул, намиращ се северно от остров Бимини. Преди обичайните тренировъчни учения бойните летци се шегували и смеели, само един от тях, сякаш предусещал нещастие и останал на земята. Това му спасило живота. Времето било чудесно, пет триместни бомбандировача-торпедоносци “Ивенджър” излетяли и поели курс на изток, имащи на борда гориво за 5,5 часа. Повече никой не ги видял, а какво е станало с тях е неизвестно.
Изчезналите самолети не били намерени.

Ето някои подробности.

*  В 15:45, в командния център на авиобазата Форт Лодърдейл, се получило първото странно съобщение от командира на ескадрилата: “Имаме аварийна ситуация. Очевидно сме се отбили от курса. Не виждаме земя, повтарям, не виждаме земя!” Диспечерът ги попитал за координатите им. Отговорът силно озадъчил всички присъстващи офицери: “Не можем да определим своето местоположение. Не знаем къде се намираме. Изглежда сме се заблудили.” Все едно на микрофона бил не опитен пилот, а загубил самообладание новак. Диспечерът ги посъветвал: “Дръжте курс на запад!” Нямало как пилотите да пропуснат дългото крайбрежие на Флорида. Но следващата фраза била още по-смайваща: “Не знаем на къде е запад. Става нещо… Странно… Не можем да определим посоката. Даже океана изглежда по-различно!” Последните засечени думи на Тейлър били: “Под мен земя, пресечена местност. Уверен съм, че това е Кис…”. Излетелите звена, в търсене на изгубените самолети се върнали без нищо, а междувременно, изчезнал още един самолет.
*   След 29 години, един радиолюбител споделил следното: "Като че ли последните думи на командира бяха: Не ме следвайте… Те изглеждат като пришълци от Вселената…” Първият и безспорен извод, налагащ се след прослушване на записите от радиовръзката е, че пилотите са се натъкнали във въздуха на нещо необичайно и странно. Тази среща била първа не само за тях, но вероятно, подобно нещо не са чували и техните другари и колеги. Само с това може да се обясни странната дезориентация и паника в обичайна рутинна ситуация.

Необичайните събития, станали в зоната на Бермудския триъгълник са причина за възникване на множество легенди за страшни морски чудовища, обитаващи този район. Най-поразяващи обаче, са разказите за съществуването на изкуствени съоръжения на морското дъно.
Жак Ив Кусто, в книгата си "В търсене на Атлантида", цитира разказа на своя син Филип, който лично е изследвал изграден път на дъното на океана и бил убеден, че е дело на човешки ръце. Той казва: "Няма никакво съмнение, че само изкусни строители могат да издялат такива каменни блокове под прав ъгъл и да ги положат плътно един до друг. Блоковете са изготвени от материал, който няма нищо общо със скалните породи наоколо..."
И така, множество са изчезналите морски съдове и самолети в района на Бермудския триъгълник. За по-голямата част от тези произшествия няма обяснение. Никой не може да обясни как и защо се е случило това. Всъщност тази част от Атлантическия океан не се различава оособено от други подобни области на планетата. И въпреки това, именно в тази акватория загадъчно изчезват кораби и самолети. Ще разберем ли някога защо става това?...


Легендата за Атлантида

Жителите на тази страна научили древните египтяни и маи как да измерват времето, да строят пирамиди и много други неща. Именно атлантите заложили в египетските пирамиди множество различни числа, адресирайки послания към потомците. Но преди 11 500 години на Земята паднал метеорит (или комета), предизвиквайки гибелта на Атлантида. Смята се, че островът е бил с диаметър около 200 км.
Падането на метеорита пробудило спящ вулкан. Падането на метеорита и потъването на Атлантида, предизвикали гигантска приливна вълна, която заляла бреговете на Европа,  Америка, Южна и Източна Азия. Заради падането на метеорита земната ос се изместила, което довело до драстични климатични промени. Спасилите се атланти се разпръснали по другите острови, разпространявайки историята за гибелта на Атлантида и предавали натрупаните знания. Такава е версията, приета като фундамент от всички "атлантолози". Пръв съобщава за Атлантида древногръцкият философ Платон (427-347 или 348 г. пр.Хр.), пишейки за гибелта й в Атлантическия океан, което според него е станало преди 12 000 години. Този период, посочен от философа, съвпада с края на ледниковия период, последвалото топене на ледовете и повишаване нивото на Световния океан с 150 метра.

    Действително, през 10-то хилядолетие пр. Хр. са станали чудовищни геологически катаклизми - земната кора се гърчела, освобождавайки се от сковаващите я многокилометрови ледове. Крайбрежните части на сушата били заливани от цунами с невиждана мощ. Във всички древни митове се е запазил споменът за тези страховити бедствия.
    Впоследствие началният мит за Великия потоп постепенно се видоизменял, обогатяван от легендите, възникнали в по-късни периоди. Подобни изменения митът претърпял във всички райони на земното кълбо. Нека се върнем обаче, към написаното от Платон. Всеки разказ за Атлантида започва със споменаването на неговите "Диалози" - "Тимей" и "Критий". Според него, тази велика морска държава, разположена отвъд Херкулесовите стълбове (Гибралтар), разпространила господството си над цялото Средиземно море, чак до Турция и Египет.

    Легендите разказват:
"......някога Бог залял цялата земя с вода, започнал пожар и всички хора потънали в морето. Останал само един човек и семейството му, които Бог бил предупредил за потопа, тъй като водели праведен живот. Тези хора Ной/Утнапищим и семейството му, се качват на кораб/ковчег) и и се спасяват от водната стихия. След това пускат птица, за да проверят дали водата се е оттеглила и дали не се е показала сушата. Накрая достигат до планина  и поставят началото на новия човешки род. Почти във всички легенди, на кораба (ковчега) били взети представители от всички животински видове.

    Учените
Атлантолозите обръщат внимание на това, че в Египет и Мексико се строят пирамиди, правят се каменни саркофази, мъртвите се мумифицират, използва се йероглифно писмо. И в Египет и в Мексико има обособени жречески касти, култ към слънцето, сходна система в изчисляване на времето и доста развита астрономия. Някои атлантолози приемат, че ацтеките, инките, маите и египтяните са били ученици на атлантите, които са долетяли (доплували) по техните земи след катастрофата (Озирис в Египет и Кетцалкоатъл в Америка).

Още Аристотел забелязал, че във водите на Средиземно море могат да се срещнат змиорки само от женски пол. За тяхното появяване, съществували много теории. В края на ХІХ-ти век все още се смятало, че змиорките се раждат живи. Едва през 1904 година, датският ихтиолог И. Шмид разрешил тази загадка. Змиорките се излюпват от хайвер в Саргасово море. През втората година от живота си те мигрират към бреговете на Европа. Там самките се изкачват нагоре по течението на реките и прекарват около две години, после се завръщат в Саргасово море, където преминава брачния им период и изхвърлят хайвера си. Такова поведение при морските змиорки може да се обясни, ако се приеме, че преди много години на мястото на Саргасово море са били разположени бреговете на Атлантида. Топлото течение Голфстрийм ги е отнасяло към бреговете на Европа, а после обратно течение ги е връщало назад.

За да обяснят гибелта на Атлантида, привържениците на теорията за нейното местонахождение в Атлантика, най-често се позовават на теории за космически катастрофи.
*  Г.Р.Карли пръв свързал гибелта на Атлантида с появата на комета още през 1784 г.   
*    Полският астроном М.М.Каменский стигнал до заключението, че Атлантида е загинала заради комета, преминала през 9 541 г.пр.н.е.
 *  Полският атлантолог Л.Зайдлер също смята, че Атлантида е потънала при сблъсъка на кометата със Земята.
*   Немският атлантолог О.Мук изучавал следите от падането на Каролинския метеорит (диаметър 10 км., маса 200 милиарда тона, скорост 20 км/сек) и стигнал до извода, че той е причина за гибелта на Атлантида.


Теориите
  През 1912 г. австрийският инженер Гербигер предлага “Учение за космическия лед”, според което Земята имала най-малко четири спътника. Преди 22 000 години последната луна паднала на земята, а преди 11 500 години Луната, която познаваме днес, била привлечена от Земята. Това събитие станало причина за трагичната гибел на Атлантида. Под действие на Лунната гравитация се появил силен океански прилив от полюсите към екватора и Атлантида била потопена.

И още нещо - някои учени смятат, че Големия сфинкс в Египет е на възраст повече от 10 000 години. Освен това, в египетското изкуство божествата се изобразяват винаги с тяло на човек и с глава на животно и никога обратното. В това отношение сфинксът е необяснимо изключение, защото има тяло на лъв и глава на човек. На тази основа, атлантолозите твърдят, че произходът на сфинкса е от отдавна изчезналата Атлантида.




още интересна информация:
http://horoskop.rozali.com/zagadki/p9023.html
http://nlo.free.bg/atlantida.html







Гласувай:
39
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Бизнес
Прочетен: 4108070
Постинги: 833
Коментари: 4325
Гласове: 23268