Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Постинг
06.01.2016 18:36 - ПОМНИ ЛИ ИСТОРИЯТА НИ ТУРСКОТО РОБСТВО И КАКВО Е ОСТАНАЛО В ПАМЕТТА НИ
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 2109 Коментари: 4 Гласове:
22


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
               

След падането на Търново през 1393 г. борбата срещу турските поробители продължила. Фактически от турското нахлуване на Балканите в 1352 г. до Освобождението през 1878 г. съпротивата не преставала.
По време на турското робство българите вдигат 14 големи въстания и участват в над 50 похода на християнски държави срещу турците.


По-важни от тези събития са:
– походът на воеводата Стефан Елеазар в 1402 г.
– въстанието на Шишмановци в 1405 г.
– въстанията на богомилите в 1413 г.
– походите на Владислав III Варненски в 1443-1444 г.
– походите на Георги Кастриот (Скендер бег) 1443-1467 г.
– въстанието в Прилепско в 1564 г.
– въстанието на войниганите в Панагюрище 1575 г.
– Търновското въстание в 1595 г.
– бунтът на поп Мартин в Русенско 1637 г.
– Търновското въстание в 1686 г.
– Чипровското въстание в 1688 г.
– Марино въстание в Търново през 1700 г.
– участие на софиянци в Австро-турската война от 1737 г.
– гръцко-българската завера в 1821 г.
– Знеполското въстание в 1830 г.
– Берковското въстание в 1835 г.
– Върбановото въстание в 1837 г.
– Пиротското въстание в 1838 г.
– Априлското въстание в 1876 г.
– Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г.

Всички тези въстания и походи са добре обобщени в книгата на Й. Йосифов за българските въстания. Той дава и подробни данни от съществуващите документи за българските жертви, турските зверства сред мирното население, избиванията, непосилните данъци, налагани от евреите бирници, и Геноцидът, извършван над българите.

РОЛЯТА НА ЕВРЕИТЕ.Повече от очевидно е тясното сътрудничество на евреите -търговци и банкери, и особено евреите роботърговци, които оценили потенциала за печалба в разрастващата се Османска империя. Евреите всячески подпомагали този процес за утвърждаване властта на турците, естествено за сметка на поробените народи, които били ограбвани и унищожавани тотално!

Николай Станишев отбелязва: „… Обезглавяването на българския народ продължава през цялото четиринадесето столетие – с меч, чрез заточаване, или „чрез договор“ (васалитет), т.е. временно самозапазване, което завършва пак с меч или заточване, а понякога с потурчване.
Целенасочено голяма част от българската аристокрация била ликвидирана и само малка част успяла да се укрие в провинцията или да емигрира в чужбина.
ПАДАНЕТО НА КОНСТАНТИНОПОЛ. При превземането на Константинопол безвъзвратно били унищожени и разрушени множество християнски църкви (и нито едно синагога!), а най-красивите и внушителни от тях, като „Св. София“ например, били превърнати в джамии. Изгорени били множество безценни библиотеки и ръкописи и поругани и осквернени редица християнски ценности и реликви. По същия начин турците и техните наставници – евреите, действали и в България.
СЛЕД....След османското нашествие повечето големи български книгохранилища и библиотеки били унищожени. Една малка част от това безценно духовно богатство била спасена, главно чрез изнасяне в чужбина – основно в Румъния, Молдова и Русия. В един по-късен период чужди агенти слагат ръка на някои от оцелелите в България и в Атон ръкописи. В това дело се включват лицата Арсений Суханов, лорд Роберт Кързон, Павел Йосиф Шафарик (1815-1876 г.), Порфирий Успенски (1804-1885 г.), Александър Феодорович Гилфердинг (1831-1872 г.), Вукол Михайвич Ундолски (1815-1864 г.) и други „изследователи“, които слагат ръка на стотици безценни средновековни ръкописи
ЕНИЧЕРИТЕ. Накратко еничерите били християнски и най-вече български момчета, взимани насила и отвличани на възраст 12-14 години. Те били потурчвани и предавани за обучение в религиозен ислямски фанатизъм от представителите на дервишкия орден на бекташите и задължени да спазват устава му, включително и обет за безбрачие! Така, изтръгнати от своята културно-религиозна среда, лишени от родствени връзки, се превърнали в затворена военна каста и лична гвардия на султаните. Предназначението им било главно да водят нападателни войни, но с тяхна помощ султаните можели да ограничават своеволието на спахиите и да държат в покорство населението на завоюваните страни
С въвеждането на еничерската система се постигнали едновременно няколко цели – използвал се чужд човешки ресурс за водене на война в полза на империята; създавала се ефикасна „бойна машина“, заредена с ислямски религиозен фанатизъм, която унищожавала собствения си народ; покорените народи били смачквани психически, че са клани от свои; чрез безбрачието на еничерите се обезкървявала и намалявала популацията на българите.
За редовното попълване на еничерските корпуси, които достигали до 100 хиляди души, бил въведен така нареченият кръвен данък (девширме), който бил ужас за майките и бащите на българите. От османски и чужди източници става ясно, че девширмето се събирало през няколко години (три, пет, седем) в зависимост на нуждите на империята от „пушечно месо“.
Според европейски свидетелства 20% от подрастващото мъжко поколение, тоест всяко пето момче било откъсвано от българския народ, за да бъде загубено безвъзвратно. От съхранените източници личи, че тази страшна тегоба имала не само количествена, но и качествена страна. В султанските заповеди, издавани при акциите за събирания, винаги се подчертавало, че трябва да се събират не какви да е младежи, а „най-добрите“, „най-красивите“, „най-умните“. Това показва, че чрез девширмето централната власт подбирала най-перспективната част от подрастващите, за да ги включи в своята военна и административна организация, не само за да ги отнеме, но и да ги противопостави на българския народ. Показателен е факта, че от 48 велики везири, управляващи империята между 1453 и 1635 г., 22 били славяни (между които и българи), гърци и албанци, преминали в исляма чрез девширмето
МАШИНИ ЗА УБИВАНЕ.Така те ставали съвършени машини за убиване, чийто единствен житейски смисъл била фанатичната преданост към исляма и вярната служба на султана. Тази жестока система, измислена вероятно от евреи, се оказала в повечето случаи напълно резултатна и ефикасна.
РОЛЯТА НА ЕВРЕИТЕ.. в Османската империя, за да осмисли българският читател, а и всички други, че всъщност 500 години българите са били под турско-еврейско робство – нещо, което никога не трябва да се забравя!

Евреите били истинските господари в Османската империя, независимо дали става въпрос за ислямизирани евреи (така наречените „дьонмета“ – „ренегати“, подобни на мараните в Европа), или откритите евреи. И едните, и другите се подчинявали само на своите си закони („Талмуда“) по еврейската схема „държава в държавата“. Естествено всички тези евреи от край време били организирани на масонски принцип в тайни общества и ложи, които винаги били контролирани от Синедриона, който по това време (XV – XVI в.) претърпява „златен век“ в „новия Вавилон“ – Цариград (Константинопол)
ЗЛАТЕН ВЕК. Очевидно след превземането на Константинопол от турците с помощта на евреите, започва новият „златен век“ на Синедпиона, който се установил в новата столица на Османската империя. Редица източници посочват, че именно към края на XV век и следващите десетилетия са белязани с масови преселения на евреи от цяла Европа в пределите на Османската империя. Това е ставало с личните разпореждания на султаните и тяхното обкръжение и, разбира се, по препоръка на равините.

В мюсюлманския свят доказателство за използването на евреите като управляващи могат да служат примери по времето на арабското завоевание и управление на Испания, VIII-ХI век; при управлението на Фатимид в Тунис през X век; в Мароко през ХIII-ХV век; по време на монголското управление на Ирак и през XVI век в Османската империя…“

През 1470 г. Лудвиг Богатия, херцог на Ландсхут (Бавария), изгонил евреите от своите зами. Раби Меир Алеви* от Нюрн-берг ги довел във Видин и Никопол и те се заселили там.
ЕВРЕЙСКИ ОБЩИНИ. В публикувания през 1743 година от цариградския равин Йона анонимен труд се споменава за еврейски общини в Пловдив и Стара Загора (от 1344 г.); Никопол и Силистра (от 1477 г.); в Пазарджик (1510 г.). Такива общини имало също в Кюстендил, София, Видин, Търново, Самоков, Плевен, Варна и Русе.

ДАНЪЦИТЕ. Двамата автори изтъкват, че в края на XV и началото на ХVII в. основният данък джизие нараснал значително от 20-25 на 140, а бирниците по места прибирали по някога до 400 – 500 акчета. Извънредните данъци също се увеличили многократно.Така чрез данъците, лихварските дейности и тоталния кон-трол върху търговията, чифутите кръвопийци заробвали допъл-телно българите и изсмуквали като паразити последните живителни сили на народа!
На фона на турско-еврейския данъчен произвол, тровещ живота на българското население, трябва да посочим, че редица евреи в Османската империя били привилегировани и се освобождавали от данъци, както посочва в своето изследване Снежка Панова – „Еврейската община в българските земи през XVI-XVIII век“:
„… Твърде чести били протестите и против освобождаването на някои лица от данъчно облагане. По стар обичай, въведен по-късно със силата на закон, в еврейските общини равините и Учителите били освобождавани от всякакви данъчни задължение. От данъци се освобождавали освен това пряко от властта някои лица, приближени на султанския двор – лекари, преводачи и др. Всички те произхождали от най-имотните слоеве и освобождаването им от данъци ставало за сметка на бедните.

Друг метод, при който се използвал изключително много терор от страна на турците, било системното и целенасочено ислямизиране на местното население – така нареченото „потурчване“. С това се целяло окончателното претопяване на българите в турския етнос.
Първите ислямизирания започват още от XIV век, като масови такива са отбелязани в началото на XVI век, когато започва и масовото нахлуване на еврейски елементи в Османската империя! Летописният разказ за първото масово помохамеданчване в Родопите ни пренася в тези мрачни времена на насилие:
„… Тогава се вдигна самият Селим с голям гняв против България в лето Христово 1522 г., разори Тракия от Адрианград до Средец (град София), а един каймакан с 46-хилядна татарска войска разсипа цялата страна покрай Дунав и Стара планина, от Черно море до Видин. В Македония пък той изпрати своя везир с 33-хилядна войска. Като започна от Драма, той потурчи всичко чак до Босна: тогава потурчил Доспат планина, Еспино (Чепино), Крупник, Кочани… В някаква кратка немска история се среща за този Селим. че когато разорил българската земя, много народ, млади юноши и красиви девойки, избрал и насила ги похитил и ги събрал в Едрене (Одрин) и ги записал еничери, т.е. на турски език „нови ученици“, и ги отвели в турската войска, 325 хиляди млади юноши потурчени.Ислямизацията била системно провеждана от органите на османската централна и местна власт, от армията, духовните и религиозните институти в продължение на пет века.
ВЪЗТАНИЯТА. След въстанието в Търново през 1598 г. във Влашко избягали и се преселили над 60 000 българи, а колко били изклани и убити, не се знае. При второто Търновско въстание от 1686 г. българите дали още по-големи жертви; градът бил подложен на разграбване, а 2/3 от населението му било избито. Пострадали българите от Габровско, Троянско, Златишко и Софийско, като били избити между 5 и 10 хиляди души.
Особено кърваво било потушаването на Чипровското въстание на българите католици от 1688 г. Засегнати били селищата Чипровец, Копиловци, Железна, Клисура, Расово, Пиротско, Сламеник, Берковски, Прогоровче, Славник, Мирковци и др. Турците убили няколко хиляди души и стотици жени и деца били отведени в робство; поробителите откарали повече от 100 коли с плячка от заграбените богатства, които десетилетия били събирани в богатото селище Чипровец..
В 1689 г. избухнало въстание в Североизточна Македония начело с войводата Карпош. С 5000 души той се укрепил в Крива Паланка, но срещу него била изпратена армията на Халил паша, наброяваща 18 000 войници. Въстаниците били разбити и повечето загинали; войводата Карпош бил заловен и набит на кол върху Скопския мост. Според Христо Ботев в средата на XIX в Румъния имало около 2 милиона български емигранти, много от които за съжаление били почти претопени в румънска среда.
В края на XVIII в. властта на султана отслабнала и България била подложена на терора и грабежите на кърджалиите и даалиите – турски, черкезки и татарски разбойнически банди, покровителствани от местни паши отцепници. Някои кърджалийски банди достигали до 5 – 6 хиляди души и те подложили на репресии цяла Тракия. Ограбени и изгорени от кърджалиите и даалиите били Копривщица, Панагюрище, Калофер, Станимака, Арбанаси, Раково, Мосхополис и други процъфтяващи градове.През 1803 г. кърджалията Али Молла с банда от 2000 души обсадил село Караеврен (днешно Близнак, Бургаско) и избил 600-700 души българи;
МИГРАЦИЯТА. След Руско-турската война в 1828 г. и Одринския договор (14 септември 1829 г.) следва масово преселение на българи в Бесарабия и Южна Русия (Украйна). За по-малко от две години от Източна България емигрирали близо 140 000 души, между които и множество занаятчии. Тази емиграция на значителни за времето си български маси била подтиквана от имперските интереси на Русия и създаденият още от Екатерина Велика „Гръцки проект“.
Той предвиждал възстановяване на Византийската империя и излаз на топлите морета под короната на Русия. Според „Гръцкия проект“ се изграждала една геополитическа ос - Москва – Белград – Атина и не се предвиждало възстановяване на българската държава. Този панславянски духовен Геноцид разпределял територията на България между съседните й държави (без Турция) и бил остро критикуван от Георги Раковски и съратниците му.
При въстанията в Нишко и Пиротско през 1876 г. турците изгарят над 60 села и масово избиват хора. Изпратените западни кореспонденти са потресени от видяното: навсякъде ги посрещат изгорени български домове, убити по най-зверски начин жени и деца; разграбена покъщнина, добитък

БГ ИСТОРИЯТА НИ ВЕЧЕ Е ИЗМЕНЕНА.Твърдението, че през август 1877 г. били избити евреите в Казанлък, и то от българите, е лъжа и пълен абсурд. По това време Казанлък е бил окупиран от войските на Сюлейман паша, които атакували Шипченския проход, и градът бил под техен контрол и през следващите месеци. Всички тези фалшификации на историята са направени с една единствена цел: да се прикрият злодеянията на евреите и турците при Старозагорското клане, а също избиването на стотици българи в Сливен, Калофер, Сопот, Нова Загора, Казанлък, Айтос, Карнобат и други, както и разграбването и унищожаването на стотици магазини и къщи, в което участвали и много евреи, като участници, помагачи, доносници, шпиони, оценители и прекупвачи на откраднатите стоки и ценни вещи

След освободителната война от 1877-1878 г. най-после България се освободила от турско-еврейското петвековно робство, съпътствано от постоянен Геноцид и Холокост. Но не всички българи получили свободата – тези от Тракия и Македония все още били поробени.


**Войнов, Г. „Геноцидът и Холокостът над българите“, С.,2006, стр. 36-119




Гласувай:
22
0


Вълнообразно


1. djem - Нека оставим ФАКТИТЕ да говорят:
06.01.2016 19:55

ИМПЕРСКИ ИНТЕРЕСИ.
Имперски интереси, относно териториите в Османската империя, имат и другите велики сили по онова време. Нека не забравяме, че турската армия е специално въоръжена преди началото на руско-турската война с възможно най-модерно стрелково оръжие от Великобритания и САЩ, и с артилерийско оръжие от Германия. Докато съюзник на Русия е изпосталялото българско опълчение и други подобни балкански бедняшки миниатюри. Руснаците така погват турската армия, и нека не забравяме, че точно Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот за да предотврати превземането на столицата на Османската империя.


ПРЕНАПИСАНАТА НИ ИСТОРИЯ....един ден паразитите на чуждите централи, агентурата за влияние и върховната им наглост ще им позволят да пренапишат историята. И без това са започнали да я пренаписват лекинко, засега плахо в поздравленията по случай националния ни празник, а по-нататък и в историческите книги. За да знае българската нация на кого е правилно да благодари относно своето Освобождение.


Нека не забравяме, скъпи слушатели на „Деконструкция”, че Великобритания, Италия и Франция се обявяват категорично срещу това България да има излаз на Бяло море. Великобритания е толкова категорична, че за да убеди Русия, започва да демонстрира подготовка за военни действия срещу нея. Австро-Унгария пък не желае в границите на България да влиза Македония, към която тя има апетити.


Така над Русия възниква опасността от нова война, този път с Великобритания и Австро-Унгария. Ситуацията е доста сложна и Русия се съгласява на отстъпки, въпреки че жертвите от войната срещу Османската империя са изключително за нейна сметка. И тя би искала да компенсира максимално своята победа. Както се прави във всички войни, те се водят за да се придобие нещо, територии, сфери на влияние, ресурси и пр., а не просто за да се умира.



Англичаните са толкова арогантни, че настояват България задължително да се раздели на две части, така се появява Източна Румелия. Но нашите политици днес ще им благодарят и за това решение, просто защото агентурната пропаганда е способна да изкривява не само истината на днешния ден, но и исторически факти. Начинът, по който българските политици днес омаловажат приноса на Русия в руско-турската война, довела до българското Освобождение, разбира се е позорен. Тя затова се нарича руско-турска, а не черногорско-турска или румънско-турска и пр. Тези позорни заобикалки подсказват първо, липса на лично достойнство да изговаряш истината, и второ, което е много неприятно, подсказват страх. Българските политици са страхливи. Те някак си не могат да разберат, че ако са смели и умни, ще ги уважават всички, дори и техните политически врагове. Ако обаче са непремерено сервилни, каквито са, ще ги презират всички, дори и техните политически приятели и господари.


Калина Андролова. Източник: Свободно слово.
цитирай
2. barin - За англичаните и турското робство
06.01.2016 21:49
Имаше една мисъл на Дизраели, която звучи приблизително така: Няма значение дали ще измрат 30000 или 40000 българи,стига да не се накърняват английските интереси. Казана е малко след априлското въстание.Пиша го в подкрепа на твърдението на djem, че англичаните са арогантни. Те са причинили много неприятности на българите и добре, че ген. Вл.Вазов ги е победил при Дойран. Победата на генерала и военните му умения са признати от гордите англичани по време на парада през 1938 г., когато при преминаване на ген.Вазов му приспускат знамената. Аз навсякъде пиша израза"т.н. Велики сили",защото не трябва само англичани,американци и руснаци,а напоследък германци да определят какво ще става по света.
цитирай
3. cefulesteven - Има и в 1850 във Видин, за жалост б...
07.01.2016 00:08
Има и в 1850 във Видин, за жалост безславно завършило, много жертви сред народа, но уж за добро, част от водачите започват да водят преговори със султана, преди това в опита за преврат на Пазвантоглу български войводи са взели също дейно участие, с надежда, че при Пазвантоглу всички народи ще са равни, но уви праща Велко Войвода и Кондо Войвода в бой срещу сърбите, които пък в това време са на страната на султана, за да се самоизбиват християни. Изобщо - пет века само леене на кръв. Великолепен материал.
цитирай
4. andri - Какво още не знаем?
08.01.2016 07:18

Новини от вестник "Ню Йорк Таймс"
Книгата на Мурат Бардакчъ, посрещната с мълчание в Турция
За Турция числото трябва да е прозвучало като бомба.
Според документ, укриван дълго време, който е принадлежал на вътрешното министерство на Османската империя, 972 хил. турски арменци са изчезнали от официалната статистика на населението между 1915 и 1916 г. В Турция каквато и да е дискусия за случилото се с арменците може да доведе до буря от гневни изблици. Въпреки това след публикуването на една книга през януари, числото и османските източници остават фактически неспоменати. Вестниците почти не писаха за тях. Телевизионните предавания не са ги обсъждали.


Нищо”, казва Мурат Бардакчъ, авторът на книгата. Мълчанието означава само едно, казва той: “Числата са твърде високи за обикновените хора. Може би те не са готови да говорят за това”.
Много поколения турци не знаеха нищо за арменския геноцид между 1915 и 1918 г., когато повече от един милион арменци са убити от Османската империя, която “прочиства” населението. Турция заключва най-грозните моменти от историята си в типичния за Съветския съюз стил, като забранява споменаването на събитията в училищни учебници и официални документи. През последните 10 години обаче, когато гражданското общество се пробужда, част от турското общество открито задава въпроси за държавната версия на събитията. През декември група от интелектуалци пуска петиция, с която се извинява за отричането на масовото клане. Под нея се подписват 29 хиляди души.
Според тези документи през 1915 г. в Османската империя живеят 1 256 000 арменци. Две години по-късно броят им е намалял до 284 157 души, казва Бардакчъ

Хилмар Кайзер, историк и експерт по темата за арменския геноцид, казва, че данните, публикувани в книгата, са доказателство от самата Османска империя, че тя е водила изчислена до детайли политика за елиминиране на арменците. „Изведнъж на една страница виждаш потвърждение на числата, коментира той, сякаш някой те е ударил с тояга по главата.” Според Кайзер числата преди и след се отнасят до броя на убитите. „Няма друг начин за интерпретиране на този документ. Не можеш просто да скриеш един милион души.”
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Бизнес
Прочетен: 4451137
Постинги: 889
Коментари: 4405
Гласове: 24436