Блогрол
Постинг
06.05.2007 10:19 -
ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ
Автор: dalida
Категория: История
Прочетен: 927 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2010 13:13
Прочетен: 927 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 28.09.2010 13:13
ИСТОРИЯТА НА МОЕТО КОТЕ
Много обичам животните, няма значение от каква порода са, дали са четириноги или двуноги, дали са от мъжки или женски род. Радвам им се еднакво и когато ги гледам, такива мънички, изоставени и нещастни на улицата сърцето ми се къса. 12 години се грижих за едно кученце бяла булонка с име Джесика. Подариха ми я когато беше на 2 годинки.
Не ми създаваше проблеми. Излизахме заедно, играехме и спяхме заедно. Тя беше едно малко бяло топче, което като легнеше на губера едва се различаваше от него. Поддаваше се на команди, изпълняваше ги и това като че ли и доставяше удоволствие. Но като всички животни, когато навършат определени години умират от старост, така се случи и с Джесика. Поплакахме си, потъжих ме няколко месеца и накрая решихме /моето семейство/ да си осиновим котенце. Но преди това се постарахме да изчистим килимите и мебелите от космите на Джеси, за да не му мирише на котето на куче. Чистенето се оказа трудноемко нещо, защото трябваше доста работа.
И така, заели кучешката поза, въоръжени с по една твърда четка и препарат за чистене на килими, заедно с дъщеря ми за около два месеца почистихме всичко, до което се беше допряла Джеси. Казвам два месеца, защото чистехме само през свободните дни. И когато всичко беше почистено удома, се обадихме на едни хора, които отглеждаха т.е. имаха в двора си котка с малки котета да ни подарят едно коте и те се съгласиха. Беше им останало едно мъжко и ние си го взехме. Още веднага го научихме да използва своята тоалетна и нямахме никакви затруднения да го научим да се храни от своята купичка, когато ние се храним. Ееее, това не му пречеше да се катери където си иска. И когато му говорих и издавах различни команди, то само ме гледаше интересно и пак си правеше каквото си иска. Така и до днес. Вече ходи по клавиатурата вглежда се в монитора, а когато по TV-то има предаване за животните Майки сяда на задните си крачета и гледа с такова любопитство, че направо се чудя какво ли разбира?
На последък започна да мяука за щяло и нещяло. В началото когато го взехме беше мълчалив, само си отваряше устата но звук от там не излизаше, а сега почти не я затваря из цялата къща звучат неговите мяукания, май се научи че, когато мяука му обръщаме повече внимание и това го кефи, особенно когато е гладен, а той постоянно е гладен, ходи подире ни скача отгоре ни и докато не му дадем нещо за ядене не ни оставя на мира. Толкова е сладък, любопитен и нахален понякога, че ми идва да го прегърна силно, но като го гледам какъв е мъничък се въздържам от страх да не го умъртвя с прегръдката си.
Всички удома му се радваме и много го обичаме, независимо че прави доста бели, като например да се заиграе с някой кабел висящ от PC-то или с мишката или докато пиша нещо изведнъж да скочи върху клавиатурата и така да оплеска нещата, че да ме накара отново да напиша всичко, и въпреки всички тези лудории все пак го обичаме и вече много сме се привързали към него, че незнам какво ще правим ако му се случи нещо лошо, затова се грижим да го предпазваме доколкото можем, Майки за нас е просто като едно малко дете, което даже и да порастне си остава малко миличко и сладко коте.
Много обичам животните, няма значение от каква порода са, дали са четириноги или двуноги, дали са от мъжки или женски род. Радвам им се еднакво и когато ги гледам, такива мънички, изоставени и нещастни на улицата сърцето ми се къса. 12 години се грижих за едно кученце бяла булонка с име Джесика. Подариха ми я когато беше на 2 годинки.
Не ми създаваше проблеми. Излизахме заедно, играехме и спяхме заедно. Тя беше едно малко бяло топче, което като легнеше на губера едва се различаваше от него. Поддаваше се на команди, изпълняваше ги и това като че ли и доставяше удоволствие. Но като всички животни, когато навършат определени години умират от старост, така се случи и с Джесика. Поплакахме си, потъжих ме няколко месеца и накрая решихме /моето семейство/ да си осиновим котенце. Но преди това се постарахме да изчистим килимите и мебелите от космите на Джеси, за да не му мирише на котето на куче. Чистенето се оказа трудноемко нещо, защото трябваше доста работа.
И така, заели кучешката поза, въоръжени с по една твърда четка и препарат за чистене на килими, заедно с дъщеря ми за около два месеца почистихме всичко, до което се беше допряла Джеси. Казвам два месеца, защото чистехме само през свободните дни. И когато всичко беше почистено удома, се обадихме на едни хора, които отглеждаха т.е. имаха в двора си котка с малки котета да ни подарят едно коте и те се съгласиха. Беше им останало едно мъжко и ние си го взехме. Още веднага го научихме да използва своята тоалетна и нямахме никакви затруднения да го научим да се храни от своята купичка, когато ние се храним. Ееее, това не му пречеше да се катери където си иска. И когато му говорих и издавах различни команди, то само ме гледаше интересно и пак си правеше каквото си иска. Така и до днес. Вече ходи по клавиатурата вглежда се в монитора, а когато по TV-то има предаване за животните Майки сяда на задните си крачета и гледа с такова любопитство, че направо се чудя какво ли разбира?
На последък започна да мяука за щяло и нещяло. В началото когато го взехме беше мълчалив, само си отваряше устата но звук от там не излизаше, а сега почти не я затваря из цялата къща звучат неговите мяукания, май се научи че, когато мяука му обръщаме повече внимание и това го кефи, особенно когато е гладен, а той постоянно е гладен, ходи подире ни скача отгоре ни и докато не му дадем нещо за ядене не ни оставя на мира. Толкова е сладък, любопитен и нахален понякога, че ми идва да го прегърна силно, но като го гледам какъв е мъничък се въздържам от страх да не го умъртвя с прегръдката си.
Всички удома му се радваме и много го обичаме, независимо че прави доста бели, като например да се заиграе с някой кабел висящ от PC-то или с мишката или докато пиша нещо изведнъж да скочи върху клавиатурата и така да оплеска нещата, че да ме накара отново да напиша всичко, и въпреки всички тези лудории все пак го обичаме и вече много сме се привързали към него, че незнам какво ще правим ако му се случи нещо лошо, затова се грижим да го предпазваме доколкото можем, Майки за нас е просто като едно малко дете, което даже и да порастне си остава малко миличко и сладко коте.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69