Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Постинг
24.04.2015 23:39 - ВЪЗРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 1768 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
ТРЯВНА

Сгушена в Централна България, Трявна се намира в непосредствена близост до множество интересни дестинации като Габрово (17 км), Боженци (7 км) и архитектурно-етнографския комплекс „Етър“ (13 км). Историята на града може да бъде проследена до дълбока древност. В района се намират археологически сведения (надгробни могили и останки от жилища). Смята се, че оттук е преминавал римският път от Дискодуратера (с. Гостилица) до Аугуста Траяна (Стара Загора), известен като Верейския друм. Освен това околностите на града са тясно обвързани с ранната българска история. Именно тук – край Тревненския проход, през 1190 г. войските на братята Асен и Петър разгромяват армията на византийския император Исак II Ангел и по този начин поставят началото на освобождението на България от византийска власт.

Що се отнася до възникването на града, съществуват няколко легенди. Според една от тях трима братя с царска кръв построили църкви в чест на „Св. Архангел Михаил“. Един от тях бил бъдещият цар Калоян, който избрал Трявна за местоположение на своя храм. Мястото и заобикалящата го великолепна природа толкова се харесали на останалите, че те решили да построят своите летни дворци тук, което им позволявало и да бъдат близо до тогавашната столица – Търновград. Друго предание гласи, че при падането на Търново под османско иго много от болярите потърсили убежище в Балкана, което довело до възникването на множество нови селища. Въпреки това първите официални сведения за град Трявна са от 1565 г. В една заповед от кадията се определя основното задължение на тревненци да охраняват прохода от разбойници в замяна на данъчни облекчения. Името на града се свързва с преминаващата наблизо река, с тучната трева, растяща в Балкана, и с „тръвните“- кошери на рояците пчели, кръжащи наоколо.

Трявна става значим център на занаятчийското и културно развитие на България. Жителите му се занимават основно с мутафчийство, казаслък, куюмджийство, гайтанджийство, както и с копринарство и розопроизводство. Освен това изобилието на камък и дърво са основната причина градът да бъде местоположение на най-старата възрожденска художествена школа. Трявна е родно място на революционера Ангел Кънчев и писателя Пенчо Славейков, тук е живял и Петко войвода. Смята се, че Левски е посещавал многократно града, за да просвещава  местното население.

Даскаловата къща.
Тя е посторена в периода межу 1804 г. и 1808 г. от майстор Димитър Ошанеца и помощника му Иван Бочуковеца. Двамата сключват облог за направата на таваните, което им отнема шест месеца, но въпреки това изобразените незалязващи слънца и до ден днешен се смятат за връх в резбарското изкуство. Тук се намира и музеят на дърворезбата, където може да видите трите основни типа дърворезба – овчарска, резба за украса на дома и църковна резба.

Непосредствено до Даскаловата къща е домът на семейство Славейкови.
Сградата е построена от бащата на Ирина (съпругата на Петко Славейков) и по-късно той я подарява на младото семейство. Тук израстват всичките деца на младата двойка, между които и Пенчо Славейков.

Друга къща-музей, която определено заслужава внимание, е на революционера Ангел Кънчев. Тя е открита по случай 120-годишнината от рождението му и е сбирка на негови лични вещи и на предмети от революционната дейност на други тревненци.


     Битката при Тревненския проход – възраждането на българската държавност

През 1018 година столицата на българската държава – град Охрид- е превзет от Византия. Това събитие се приема от историографията като повратен момент, който довежда до попадането на България под византийска власт. С цел да привлече българите на своя страна далновидният император Василий II запазва голяма част от задълженията им. Междувременно е започната и политика на изселване на българи от тяхната родина, а аристокрацията е удостоена с титли и земи, с които се спечелва нейното покорство. Тези действа дават резултат и през първите години от византийското иго, опитите за освобождение на българите са рядкост. При наследниците на Василий курсът е променен. Въведена е византийската система на управление и страната е разделена на зони, а натуралните данъци са заменени с парични. Същевременно Североизточните български земи често са разорявани от многобройните набези на номадски племена, които не могат да бъдат спрени от ромейската войска.Между съседните отношения се развалят, от това Византия губи земи на запад в полза на Унгария.

Българите се намират в изключително тежко положение, но въпреки това успяват да запазят своето етническо самосъзнание. Нарасналото народно недоволство е използвано от братята Теодор и Асен. За да вдъхнат кураж на българите и да им покажат, че настъпва момента да вземат отново оръжието, те се възползват от пуснатия слух, според който свети Димитър от Солун премества своето покровителство от Солун в Търново. Братята построяват храм на светеца, в който полагат донесена от Солун негова икона. При освещаването на храма ръкоположеният за български ахриепископ Василий, обявява възобновяването на българската държава. По-големият от двамата братя Теодор приема името Петър. На главата му е поставена златна корона, а на краката си обува червени сандали. Така той се увенчава  със знаците на централната власт.

Въстанието избухва стихийно. Масово се въоръжава българският народ. В началото императорът подценява силата на въстаниците и изпраща срещу тях три пъти свои войски, но и трите пъти те не постигат успех. На свой ред българите все повече разширяват зоната си на действие. Навлизат на юг от Стара планина, което дава повод на василевса да поведе мащабен поход, воден лично от него, който се оказва успешен и през 1186 година  въстаниците са прогонени. Петър и Асен са принудени да се изтеглят отвъд река Дунав, а Исак II Ангел приема, че въстанието е потушено, запалва кръстците с жито, за да накаже населението и, без да вземе мерки за охраната на градовете, се прибира победоносно в Константинопол.

Третия кръстоносен поход

Българите се опитват да се възползват от него и предлагат помощ на Фридрих Барбароса срещу Константинопол. Кръстоносците обаче я отказват и продължават пътя си. След отминаването на кръстоносната заплаха Исак II Ангел се заема с подготовката на нов мащабен поход срещу българите.През 1190 година отново лично императорът повежда византийската армия срещу България. Флотът се насочва към Дунавската делта, а водената от василевса войска преминава отвъд Стара планина, край Анхиало. Исак II Ангел, който очаква отново лесно да прогони българите, остава изненадан. Той намира българските крепости укрепени с нови стени, при много от тях са издигнати и кули. Защитниците им действат с вещина и не излизат на открит бой, а се защитават от крепостните стени. Това е причината за два месеца императорът да не успее да постигне нищо съществено. Така той достига до Търново и го обсажда, но добре укрепеният град задържа обсадата, като тя се проточва без изгледи за успех скорошен негов успех. Междувременно Исак II Ангел започва да се притеснява за своя тил, от където всеки момент може да бъде нападнат от куманите, които са съюзници на България. Изобретателният Асен предусеща това.Той изпраща при византийците мним дезертьор, който съобщава на императора, че голяма куманска войска е преминала река Дунав, за да се притече на помощ на обсадения град. Исак II Ангел, обхванат от тревога, решава да снеме обсадата и по възможно най-краткия път да премине Стара планина. Българският дезертьор, на когото императора се доверява, му посочва като най-кратък именно пътят през теснините на Тревненския проход.

Стратегията на Византия

Византийската армия е разделена на три части. Начело е авангардът воден от Мануил Кумица, след него се движат главните сили, начело на които е лично императорът. В тях се намира и цялата императорска свита, а също така и обоза, който е претоварен от плячка. След основните сили е ариергардът, воден от севестократор Йоан Дука.

Българите

Когато византийците попадат в засада (в Тревненския проход)  отгоре им се изсипват множество камъни и стрели. С мощен боен вик българите атакуват преди византийците да са успели да се окопитят. Имперската войска опитва да се съпротивлява и да отстъпи организирано, но този неин опит е пресечен. Притиснати от българите, византийците изпадат в паника. Всеки се опитва да спаси само себе си. Сред уплашените ромеи е и самият император. За да бъде изваден невредим от сражението, неговата свита му пробива път през византийската армия. По този начин, за да се осигури бягството на императора, падат убити много византийски войници, които застават на неговия път. Бягството му е толкова главоломно, че той изгубва шлема си, както и много други свои лични вещи. След като се оттегля от сражението той успява да застигне авангарда при крепостта Крън.Византийската армия е разбита. Исак II Ангел е унизен, а пуснатият от него лъжовен слух за победа на ромеите бързо е опроверган.

България е възстановена.



Гласувай:
6
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Бизнес
Прочетен: 4944077
Постинги: 968
Коментари: 4587
Гласове: 25895