Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2010 09:03 - БЪЛГАРИТЕ (част 18)
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 4536 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 09.04.2015 12:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                       
МЕСТНОСТ, НАСЕЛЕНИЕ, ДЪРЖАВА
 
                           
ОНОГУРИТЕ
image

Според Есхил, Прометей казал на кравата Йо да мине от Йонийско море по Кавказката планина, от която извира река Ибър, към Кимерийския нос и да премине в Азия. По името на кравата е наречен и протока – Босфор или кравешки брод. Но Ибър е Марица, значи се говори за Рила!

Прокопий нарича Кавказ планинската верига, която се е простирала през Илирия и Тракия. Пак той нарича населението на юг и изток от нея хуни. Но пише още: “В старо време хуните се наричаха кимерии... сега се казват утигури, уногури или уногондури, които основаха българската държава”.

По времето на кан убиги Исперих
българите са населявали земите от Горна Панония до Карпатите, Егейско и Йоническо море. Теофан пише, че още Кубрат станал господар на хуногондури, българи и котраги. Пак той и Никифор пишат, че българите са били в съюз със съседни славянски племена. Ето тази фраза се превръща в повод да се твърди лъжата, че зад Дунав били заварени славяни, при това многобройни.

На юг от долния Дунав са живеели българи. Според Прокоп, в Добруджа и Мизия живеели хуни, а според Йордан – българи. Последният е писал книгата си около 552 г. и казва: “Те живееха най-напред покрай Меотидското блато преди Троянската война, след това в Мизия, Тракия и Дакия, после се споменават в Скития покрай Понтийско море... тези хуногури образуваха българската държава”.

А някои и сега упорито отказват да имаме нещо общо с хуните.

В Манасиевата хроника се твърди, че по времето на император Анастасий ( 491 – 518г. ) българите завзели долната Охридска земя и цяла Македония. Пише го и Паисий Хилендарски, но го няма в нашите учебници.

БЪЛГАРИТЕ( булгари) и все пак - българи!

(Пра)българи, наред с (прото)българи, първобългари и хуно-българи е ретроним използван в съвременната историография за обозначаване на българите преди тяхното разселване през втората половина на 7 век. Тези термини се използват и за дунавските българи до периода на засилена славянизация и християнизация през 9-10 век. Въведени са, за да се разграничат ранните българи от претърпелите етническа трансформация волжки българи и дунавски българи (или българите в днешен смисъл). В техните съвременни източници прабългарите са наричани или българи, или с имената на техните отделни племена, или с обобщаващото име хуни.

В хрониката на владиката Йон от Никиу Мизия е наречена “провинция България”. Така е от IV век. България, не Славяния. Според Теофан, Стара България е опирала до Босфора.

Според Йордан, “в Долна Мизия, Тракия или Македония само Българи живеят”. През 499 г. в хрониката си Комес Марцелин пише, че при р. Цурта, днес Чорлу, българите разбиват военначалника Арист. Византийците панически бягат зад Босфора. Пълният контрол над Тракия на кого остава?

Мизийска България преди това е била във федеративни отношения с Константин Велики. Това е ключов момент, защото роденият в Ниш Константин е трако-илириец и изцяло се е опирал върху военната сила на хунобългарите. Само така успява да стане блестящ самодържец и да изгради Константинопол. Анастасий забравя това, опитва се да подчини народа ни, построява дълга стена от Черно море до Силимврия на Мраморно “ против нахлуванията на мизите или българите”.

Но какви са тези славяни, които настоятелно биват вкарвани като наши предци? Думата е латинска, склави значи слуги, често роби. Така след VI в. в римските хроники са били наричани презрително остатъците от населението на разбития Хунски съюз северно от Панония и Дакия и около Прибалтика, които останали извън прикритието на българската конница. Те многократно са търсили наша закрила, разселвали са се  в планинските нископродуктивни полета на днешните Санджак и Косово, в Албанските планини, Родопите, в Епир и Тесалия. Например, селцето Маратон, вече всмукано от Атина, през 1829 г. се е състояло от 60% славяни и 40% албанци. Ако Екатерина Втора не беше си наумила да прави от Руската империя, населявана от 120 народности и племена, еднонационална православна славянска държава, за славяни днес нямаше да става дума.

Нямаше да ги има и голяма част от фалшификациите в родната история, скрити в широкото понятие византийска култура. Така руско-американският византолог Оболенски е определил  културата  на една общност от народи в рамките на византийската империя. Съответно изкуството на тази общност се обозначава като източно-православно.

Проф. Асен Чилингиров след три десетилетия упорита научна работа върху стотици църковни постройки или развалини напълно аргументирано оспорва това привеждане под общ знаменател. Открива и систематизира фрапиращи разлики, които не могат да се нарекат периферийни изключения. В някои случаи направо се касае за принципно отричащи се отлики. Те се проследяват през цялото християнско средновековие и са били основание за непримирима борба на Византия срещу “еретиците” в България.

Византийската църковна постройка има строга и сурова външност, съответсваща  на тяхната затворена, обърната навътре същност. Външните стени са гладки, с крайно оскъдна украса, преобладават правоъгълните и многоъгълните форми, пропорциите са подчертано издължени. Църквите в българските земи представляват  обърнати към вярващия постройки, използвани са били най-разнообразни средства за украсяване отвън и отвътре. Преобладавали са овалните форми, вместо скучните големи плоскости по фасадите са правени извън конструктивната потребност множество плитки, ниши и лизени. При това строени с мярка за дължина различна от византийската стъпка.

При това далеч не само по българските земи. Българските строители и зографи са разнасяли изключителното си изкуство в земите на Киевска и Московска Рус. Дори само по това може безспорно да се твърди, че те са получили християнската вяра от нас.





Гласувай:
8
0



1. shtaparov - Допълнение
07.09.2011 16:25
Общото ни с Хуните е това,че те са само едно от многото древно- Български племена. Всъщност Хуните
са част от царското племе на Българите /Царските Скити/ и там,където се намират техните следи,е била установена Българска власт през периода IV-V в.,сиреч- от Алтай и Тяншан до Алпите и Рейн и от Стара планина до Скандинавия. Друга племенна група на древните Българи е носела името Сакалиби /Сакалави,
Склави,Склавини/,ще рече "Славяни",но тя не е спадала пряко към царското племе,а само е била родствена
с него.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Регионални
Прочетен: 5463885
Постинги: 1100
Коментари: 4868
Гласове: 28759
Архив