Трънчетата в моя характер.
              Нещо, като биография на един блогер.                      


   Аз съм спокоен човек. Не се ядосвам за неща, които мога да пренебрегна. Обичам да чета исторически романи, художествена литература и техническа литература. Не са много нали?
   Опитвам се да пиша, по теми, които ме вълнуват и търся решението чрез другите мнения. събирам, разследвам, сравнявам и накрая - решавам. Споделям моята гледна точка и чакам и другите да споделят своето виждане по въпроса, който съм засегнала.
  Понякога мълча и не се обаждам с дни, но друг път, бодилчетата в моя чепат характер не ме оставят намира, докато не бодна някъде или някого, докато не сръчкам някого, за да сондираме мнения и т.н.

  Не съм злобна, макар че ме е яд на някои, които с "чужда пита - помен правят".  Яд ме е на такива хора, които не си напрягат мозъка и не влагат труд в това.
  Затова, моите трънчета в характера ми ме подсещат, че трябва да бучна тук и там, да разръчкам някой заспал и  мързелив мозък, да напише нещо по - така, че да има какво да чета и да ми хареса.
  Аз нямам вуйчо "владика", дето да ме потупва по рамото и да ме хвали или успокоява:
" Ти, моето момиче, не се притеснявай, те хората са такива от "време разделно",  там в "Илиада"-та ги описват много добре, ама, кой да чете. Виж, ако да е някой ученолюбив -може, ама такивата хора вече пооредяха. Всеки гледа на "хляба -мекото"  и на "живота - лекото", никой  вече не си прави  трудът да си напряга мозъкът, за да трупа опит и знания, като знае в  интернет  чукаш на чичко google и той ти отговаря с толкова много отговора, че се чудиш, кой ли е правилният. Тъй, че моето момиче, с п о к о!"

И аз съм спокойна.  Нищо, че някои от познатите ми станаха много нахални, търсят по всякакъв начин да те минат, да те излъжат когато са на зор, приятели - а, приятели.
    Тук съм вече кажи - речи от 2006 година, ама все едно, че ме няма.  Пускам си кротко някой и друг постинг, не влизам в чуждо пространство, не засягам чужди интереси, да не дразня "лъва", че току виж, някой ме е здъвкал за закуска. Хортувам си кротко, со благо с блогърите тук, смея се на смешното, плача на тъжното и се развличам с туризъм и поезия.  Не щеш ли, от няколко дни пак ме защипа един болнав въпрос: от къде идваме ние българите и на къде сме тръгнали?
   Ровейки се в старите книги, историческите романи и в интернет, открих накои интересни статии, ама като незнам верни ли са или не, нали пак се разрових и направих анализ, това - вярно с оригинала, представен от дадено издателство, от другата страна на листа - това - не вярно, това да се провери, преди да се публикува.
За мен това е закон, всичко, което публикувам където и да е, трябва да е проверено с двойна лупа.  От дедите си, пра дядовците ми знам, че историята всяко правителство си я променя, така както на него му е угодно.  Затова, понякога се получават разминаване в гледните точки. Ама съм убедена, че все някъде има нещо истинско, останало от древността, но дали е публикувано и целта е оправдана?
  Миналата година БТВ прогърмя ушите на телевизионите зрители за историята на българите. Сега излиза, че тази история била фалшива, фалшива ама не дотам.  Абе, истиноказващи хора, к ъ д е  бяхте в и е, когато  трябваше да кажете истината по времето на бай Тошо, що не казахте тази истина за българската история, ами чак сега я пропагандирате, сякаш е много важно в и е да с т е правите, не другите...?

  Ами аз откъде да съм сигурна във вашата правота, след като на ничия карта няма това, което в и е  искате да  докажете? Къде са доказателствата? 

  При бай Тошо историците пишеха нещата тъй, че да не го дразнят, все по водата му ходеха.

Сега се пишат демократи. Где бяха по времето на Живков всичките тези демократи? .....аз знам отговора. А, вие знаете ли го?

За истината и аз ще гласувам, само че не се знае, от къде ще се покаже тая истина, от кой бръшлясъл чувал някой ще я изтупа? Ееее, такива ми ти работи, народе.

Живота ме научи да не вярвам на "кресльовци", дето парадират че са истинските хора и казват само истината. В блогрола имам доста показателни филми за Миналото на БЪЛГАРИЯ.
За туй в бъдеще ще си помисля хубаво, на кого да вярвам и  за кого да пиша.

Айде със здраве и пак заповядайте!
(от  мен - dalida.) 

Много добре си представила твоята гледна точка по въпроса,но трябва да ти кажа ,че те намирам за много богат човек нищо ,че нямаш чичо влъдика .
Нали знаеш кое е богат- които има свободно време в което може да се занимава с любимото си хоби.Да търси , да изследва да проверява да споделя,да търси диалог.
Аз съм от онези с copy / paste /е не съвсем/ просто , защото ми се ще да остана в блога ,но не разполагам много с времето си .Мисля ,че това нее досадно ,защото накакъв процент от нещата в съответния постинг са си лично мои.
Иначе мечтая за достатъчно време за да свърша всичко така както ми се иска,но..........................за сега това е положнието и може би е за добро.
Винаги ми е било приятно да надникна при теб!:)
Приятна вечер:)

И аз имам сейфани в моите документи няколко на брой теми, разработени, някои от тях. Винаги, ама винаги преди да отпечатам някъде нещо, първо го обработвам и записвам на чернова, сейфам го в моя папка с дадено име, ако се наложи - допълвам нещо - имена, дати, снимки и чак като е готово, тогава го отпечатвам, било тук или някъде другаде. Това пак е copy/paste нали? Но, така е при мен. предполагам, че при повечето хора е така.
Усмихнат ден:))))

Благодаря ви за коментариите.
И аз напоследък правя copy / paste, защото администраторите на блога са решили че 5 минути ми стигат престой в блога. Щом е така, отсега нататък ще правя копи - пейс, така ще си върша по - бързо писането.
Хе-хе-хе, реших задачата със замах!