Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
11.02.2012 09:03 - БЪЛГАРИТЕ ( 32 ч)
Автор: dalida Категория: История   
Прочетен: 8674 Коментари: 10 Гласове:
38

Последна промяна: 16.08.2012 09:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                               ЗАЛЕЗЪТ НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

                       
Преди Самуил управлението на България било поверено на цар Петър.
През целия си живот цар Петър изпълнява с голямо старание завета на своя баща да се грижи за Българската църква. Той строи църкви и манастири и щедро ги дарява с имоти. Но сред разрасналото се духовенство проникват типичните за средновековието ереси. Богомилството е една от тях. Множество средновековни извори свидетелстват, че създателят на богомилството – поп Богомил, е историческа личност, живяла в България по времето на цар Петър.  Богомилството е стройна идеология, която има собствена литература. От България през ХІ-ХІІ в. то се разпространява в земите на днешните държави Румъния, Сърбия и Босна. През ХІІ-ХІV то прониква в Северна Италия и Южна Франция, където на основата на богомилската идеология се появява движението на катарите.

По времето на цар Петър се появява първият български народен светец – св. Иван Рилски – най-почитаният и популярен български светец от Средновековието до днес. Бягайки от светската суета, св. Иван намира убежище високо в Рила планина. Около него се събират последователи, с които основава Рилския манастир. След като десет години е игумен на манастира, той се оттегля в усамотение в една пещера, където умира на 18 август 946 г. Канонизиран е вероятно в края на X в., когато мощите му са пренесени от Рилския манастир в Средец (София). Едно народно предание разказва за несъстоялата се среща между светеца и цар Петър. Култът към св. Иван постепенно се разпространява по целите Балкани. Девет жития и множество химни описват житейския път и монашеските подвизи на светеца, основал Рилската света обител. Днес празникът на светеца е фиксиран на 19 октомври.

След цар Петър на власт идва цар Борис II

Възцаряването на Борис II съвпада със засилването на темповете на руското настъпление в северните български територии. Русите завладяват Дръстър и Велики Преслав. Цар Борис ІІ и брат му Роман стават руски пленници. Под заплахата от силен византийски удар Светослав “се споразумява с българите”, вика на помощ печенеги и унгарци и превзема Пловдив. Той избива 20 000 жители на града по особено мъчителен начин, като ги набива на кол.
По времето, когато падат Велики Преслав и Пловдив, югозападните български земи минават под властта на управителя на Средецката област – комит Никола и неговите четирима синове Мойсей, Давид, Арон и Самуил. Византийските автори ги наричат още и “комитопули”. В началото на април 971 г. византийските войски преминават източните проходи на Стара планина и на 14 април 971 г. превземат българската столица. Византийският император пленява цар Борис II заедно със семейството му, заграбва царската съкровищница и преименува Велики Преслав в Йоанопол. Византийците се насочват към Дръстър, който е главната крепост на руските сили, и обсаждат крепостта. Част от българските боляри, които се намират в лагера на руския княз като негови съюзници, преминават на византийска страна. Разгневен, Светослав наказва със смърт 300 боляри, а хиляди войници оковава във вериги. По време на обсадата при Йоан Цимисхи идват пратеници на българските градове на север от р. Дунав и признават неговата власт. След три месеца княз Светослав иска мир. Той се задължава да не изпраща войски срещу византийските владения и да се откаже от всякакви претенции както в България, така и в Херсон. По обратния път той е нападнат при Днепър от печенегите и загива в сражение.

 Борба за освобождение на завладените български земи

След покоряването на североизточните български земи от Византия през 971 г. българският патриарх Дамян премества своята резиденция в Средец, а неговият приемник последователно се установява във Воден, Мъглен и Преспа. По времето, когато император Йоан Цимисхи превзема българската столица Преслав, управлението на западните български земи се намира под контрола на братята комитопули – Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Техният баща – комит Никола, вече не е между живите. Най-големият от братята Давид поема управлението и защитата на южните български територии с център Преспа, Мойсей – югозападните територии с център Струмица, Арон заема Средец, а Самуил – Видин. За да осигурят защитата на свободните територии на българското царство, братята се опитват да потърсят външна помощ. През 973 г. те изпращат в Кведлинбург при германския император Отон I пратеничество, а малко по-късно се опитват да установят съюз и с унгарците. Основната им цел е отвоюваното на завладените български земи. Според византийските автори Симеон Логотет, Йоан Скилица и Йоан Зонара през 973 г. Давид е убит от скитници власи между Костур и Преспа. Мойсей загива при обсадата на Сяр. Арон, който вероятно е провизантийски настроен или е конкурент на брат си за властта над българите, е заловен на 14 юни 987 г. в местността Разметаница (с. Царичина, до гр. Дупница). Самуил нарежда брат му да бъде убит заедно с цялото му семейство. Оставя жив само сина на Арон Иван Владислав заради застъпничеството на Самуиловия син Гаврил Радомир.  В периода 977-983 г. Самуил предприема мащабно настъпление в Тракия, Македония, Тесалия, Елада и Пелопонес, без да срещне сериозна съпротива. Самуил успява да укрепи властта си и в Южна Тракия, цяла Мизия и Отвъддунавска България. Самуил пренася мощите на Св. Ахил от гр. Лариса (Тесалия) в Преспа, където ги полага в новопостроена църква на името на светеца. Самуил обявява Преспа за своя столица и строи дворец.
Борис II и Роман бягат от Константинопол. На границата Борис II погрешка е убит от стражата, а Роман стига до Видин при Самуил и е провъзгласен за български цар (976-991 г.). Той е скопен в Константинопол и тъй като не може да има наследници, оставя военните и държавните дела изцяло в ръцете на Самуил, като се отдава на “свят живот и църковни въпроси”. Така според Йоан Скилица (първата половина на Х в.) Самуил става “самовластен господар на цяла България”, макар и да не носи царска корона.
През 986 г. император Василий II се насочва към България. Той преминава Ихтиманския проход и обсажда Средец. Обсадата продължава 20 дни, но завършва безуспешно и императорът потегля обратно. На 17 август 986 г. българите му устройват засада в местността Траянови врата в Ихтиманския проход и му нанасят голямо поражение, при което почти цялата конница и голяма част от пехотата са унищожени. В периода 987-989 г. българските войски проникват дълбоко на юг, като достигат почти до Солун. В български ръце падат Верея и Сервия. На юг българите достигат до Епир, а на запад превземат Драчката област. През лятото на 990 г. те прогонват византийските гарнизони в Северна България. Според арабския летописец Ахъя Антиохийски през 991 г. ромейските войски минават в настъпление. В едно от сраженията Василий II пленява българския цар Роман и го хвърля в тъмница. Войната продължава до 995 г. с променлив успех. Самуил разбива стратега на солунска тема Григорий Таронит и пленява сина му Ашот.

Самуил – цар българите

През 997 г. цар Роман умира в затвора и с неговата смърт се прекратява управляващата в продължение на две столетия българска династия, чийто основоположник е хан Крум. Самуил, който вероятно има близки родствени връзки със старата българска династия, е провъзгласен за български цар. Той премества столицата от Преспа в Охрид. Новият владетел се нуждае от международно признание на царското си достойнство. Да получи такова от Константинопол, е невъзможно. Тогава той се обръща към Рим. Ако се вярва на писмото на цар Калоян от 1202 г. до папа Инокентий III, цар Самуил получава желаното признание. Същата 997 година българските войски преминават през Тесалия, нахлуват в Беотия и Атика, стигат до Коринтския провлак и проникват в Пелопонес, като опустошават всичко по пътя си. Според разказа на Йоан Скилица Василий ІІ изпраща срещу българската войска пълководеца Никифор Уран. В сражението при р. Сперхей българите са разбити. Самуил и синът му Гаврил Радомир са ранени, но успяват да се спасят.  На следната 998 г. цар Самуил предприема голяма кампания в Далмация. Владетелят на Дукля и Зета Иван Владимир е заточен в Преспа. Земите около Шкодренското езеро са присъединени към България. Българските войски навлизат в сръбските княжества Травуня (Требине) и Захумле (Захълмие) и преминават през цялото Далматинско крайбрежие и Босна. Те опожаряват Котор и Дубровник и през Рашка се връщат в България. Политическото утвърждаване на българската държава в Балканския югозапад се укрепва и чрез династичните бракове на две от Самуиловите дъщери. В 999 г. Теодора Косара се омъжва за Иван Владимир, когото Самуил отново изпраща за владетел на Зета, а неговият чичо Драгомир, който е доверено лице на българския цар, става управител на областите Требине и Захълмие.  Другата дъщеря Мирослава се омъжва за Ашот, който е направен управител на Драчката област. Между 998-1000 г. цар Самуил сключва съюз с Унгария. Той е скрепен с династичен брак между неговия син Гаврил Радомир и дъщерята на унгарския крал Гейза (971-997) и сестра на Стефан І (997-1038). Браковете на Самуиловите деца са отразени в романтична светлина в изворите от онова време.
През 1000 година император Василий започва мощно настъпление в балканските територии. Той превзема североизточните български земи със старите столици Плиска и Преслав.  През 1001 г. завладява Верея и Сервия.  През лятото на 1002 г. след осеммесечна обсада пада Видин.  По същото време на 15 август 1002 г. цар Самуил превзема Одрин и се оттегля. Българо-византийският военен конфликт навлиза в най-решителната си фаза през 1003 г., когато цар Самуил е разбит при р. Вардар и византийците успяват да завладеят Скопие.  Императорът се насочва към Средец, но при Перник среща героичната съпротива на войводата Кракра и безуспешно се връща в Константинопол.  На следната 1004 г. стратегически важният град Драч е предаден от Самуиловия зет Ашот на византийците.
Следващите десет години император Василий II проявява изключителна твърдост и енергия в непрекъснати нападения срещу българите. Решаващо се оказва сражението при с. Ключ в подножието на планината Беласица. Битката между двете войски е на 29 юли 1014 г. Тя завършва с пълна победа на ромеите. Василий II заповядва пленените 15 000 български войници да бъдат ослепени, като на всеки сто души оставя по един с едно око, за да ги води в българските земи. Заради проявената жестокост този византийски император влиза в историята с прозвището “българоубиец”. При вида на ослепените си воини цар Самуил получава удар и умира на 6 октомври 1014 г.

 Последните царе на Първото българско царство

Гаврил Радомир (1014-1015 г.), който унаследява царската власт, полага максимални усилия да защити българските земи и спечелва няколко сражения срещу солунския дук Теофилакт Вотаниат. Въпреки това византийците стигат до Битоля и изгарят дворците на българския цар. Завладяват Прилеп и Щип и се насочват към Воден, който е превзет след дълга и изтощителна обсада. Българският цар прави предложение за мир, но Василий II го отхвърля и се насочва към Мъгленската област. Въпреки упоритата съпротива крепостта е превзета и опожарена, а жителите на Мъглен са преселени в Армения.
Византия организира заговор срещу българския владетел. По време на лов Гаврил Радомир е убит от своя братовчед Иван Владислав, който се провъзгласява за български цар и изпраща писмо до Василий II в знак на покорство.  Василий ІІ се възползва от настъпилите междуособици и през 1015 г. превзема Охрид без особена съпротива.  След това се отправя към Средец и завладява града заедно със силната крепост Бояна. По време на тази кампания той заповядва всички пленници да бъдат ослепявани.
Иван Владислав премества българската столица в Битоля и възобновява нейната крепост. Този факт се документира от Битолския надпис на цар Иван Владислав, в който той се титулува “Йоан, самодържец Български” и се определя като “българин по род”.
Зимата на 1016-1017 г. българите замислят голяма акция срещу ромеите, за да отклонят вниманието им от югозападните български земи. Воеводата Кракра – управител на крепостта Перник и на Средецката област, постига споразумение с печенегите за съвместни действия срещу византийците. В изпълнението на този план Кракра Пернишки и цар Иван Владислав обединяват силите си. Но византийският управител на Дръстър узнава за преговорите и уведомява император Василий II. След намесата на византийската дипломация печенегите се отказват от участието във войната и планът на българите за настъпление срещу Византия е осуетен.
През 1017 г. императорът подновява военните действия и превзема градовете Остров и Молиск (в дн. Македония). Василий II превзема и опожарява и няколко други крепости, сред които е и Вишеград. Той възстановява ромейската власт във Верея и през Воден се прибира в Константинопол на 9 януари 1018 г.

                           Залезът на Първото българско царство

През пролетта на 1018 г. цар Иван Владислав обсажда Драч. Тук в разгара на битката, докато се сражават в личен двубой с патриция Никита Пигонит на коне, цар Иван Владислав е смъртно ранен в корема от двама византийски пехотинци. Обсадата на града е прекратена. Гибелта на българския цар демобилизира окончателно по-голямата част от управляващия български елит.
През март 1018 г. Василий II влиза в българските земи, без да срещне организирана съпротива. Докато е в Одрин, при него идват братът на войводата Кракра и неговият син, които му предават Перник. В Сяр пред него се явява самият Кракра Пернишки с още 35 български боляри, които заявяват, че предават градовете си.
Архиепископ Давид дава на ромейския император писмо от българската царица, в което тя съобщава, че му предава българското царство. В Скопие се предава и един от изтъкнатите Самуилови пълководци – Никулица. Оттук Василий II минава през Щип и Просек и стига без съпротива до Охрид. Византийският император взима съкровищницата на българските царе и отвежда като пленници членовете на царския род: царица Мария и децата на Гаврил Радомир и Иван Владислав.
Друга част от българското болярство начело с престолонаследника Пресиан и неговите братя Алусиан и Арон, както и воеводата Ивац се оттеглят в албанската планина Томор и продължават борбата. Едни от последните защитници на българската държавна независимост са воеводите Гавра и Елемаг, които вдигат въстание в Белград, но много скоро са заловени. В Сремската област продължава съпротивата на местния управител на гр. Сирмиум (Срем) – войводата Сермон, но скоро и той е убит с измама и земите му са присъединени към империята.
При завръщането си Василий II Българоубиец прави триумфално шествие из гръцките земи и отпразнува на два пъти победата си над българското царство. Най-напред в, Атина, в храма “Св. Богородица”, той присъства на тържествена литургия, където оставя бойната си ризница и копието си като дар на Божията майка. По-късно в Константинопол е устроено второ грандиозно шествие, при което императорът е следван от българската царица, царските синове и дъщери и пленените български боляри.
Така през 1018 г. България изчезва от политическата карта на Европа и остава под византийско владичество до 1185 г., когато братята Асен и Петър поставят началото на мощно движение за възстановяване на българската държавност.

Източници:
* “История” на Скилица – Кедрин
* “История” на Лъв Дякон
* “Дуклянски летопис”
Дуклянският летопис е съставен от неизвестен свещеник през ХІІ в. 





Гласувай:
38


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Привет!
11.02.2012 09:45
И днес има българоубийци...
цитирай
2. alexs - Самуил днешните македонци го имат ...
11.02.2012 09:55
Самуил днешните македонци го имат за свой цар. А защо византийският император Василий не е Македоноубиец а Българоубиец.
Коментиращ 1 е прав.
Поздрави и хубав ден !
цитирай
3. tutankhamon661 - dalida
11.02.2012 12:04
Страхотен постинг!
цитирай
4. dalida - Кой е Василий I Македонски
11.02.2012 13:29
Родом от Македония (днешна северозападна и централна Тракия), Василий бил отгледан в семейство на селяни от славянски произход. Според преданията бъдещият император прекарва голяма част от детството си като пленник в България, където семейство му е отведено след пленяването им през 813 г. от хан Крум при похода му в Тракия. Заедно с голяма част от преселеното население, Василий успява да избяга през 836 г. и да започне работа в Константинопол като помощник при някой си Теофилица, дворцов чиновник, който бил роднина на кесаря Варда, чичото на императора Михаил III.
Василий се отличавал с голяма физическа мощ и бил забелязан от императора по време на едни борби на Хиподрума. Скоро той станал телохранител, доверен човек и фаворит на Михаил III. Постепенно Василий успява да измести кесаря Варда, а по-късно организира екзекуцията му и дори се домогва до сана на кесар.

Василий II Българоубиец

наричан още Багренородни е византийски император от Македонската династия, управлявал (976 – 1025), син на император Роман II и Теофано.

След като Василий II навършва 18 години, той отстранява своя съименник, изобличен в заговор, изоставя дворцовия живот на развлечения и поема управлението на държавата. Започва да води суров монашески живот и никога не се оженва.

Василий II управлява почти половин век. Проявява се като един от най-способните византийски императори. Успява да се справи с вътрешните междуособици и да стабилизира финансите на държавата. Полага големи грижи за армията и свободното селско население, което защитава от посегателствата на феодалите "динати". В Анадола потушава бунтовете на военачалниците Варда Склир (979) и Варда Фока (989) представители на едрата поземлена аристокрация, чиито права и влияние императорът се опитвал да ограничи. През 995 г. Василий II води успешен поход срещу арабите-фатимиди, които преди това са нахлули в Сирия. Начело на 40 хилядна армия императорът отблъсква врага на тяхна територия и достига до Емеса, но силите му се оказват недостатъчни за кампания към Палестина и Светите земи. Вместо това той решава да насочи усилията си за покоряването на Балканите.
цитирай
5. dalida - Привет!
11.02.2012 13:59
mt46 написа:
И днес има българоубийци...

---------------------
В реалния свят има всичко. Войните,борбите и насилието днес все повече се среща и лошото е в това,че се толерира от войнственонастроените хора. Убийства виждаме по филмите, детските игри, на улиците,причините са различни и необясними.
цитирай
6. dalida - Днешните македонци .....
11.02.2012 14:04
alexs написа:
Самуил днешните македонци го имат за свой цар. А защо византийският император Василий не е Македоноубиец а Българоубиец.
Коментиращ 1 е прав.
Поздрави и хубав ден !

--------------------------------

Днешните македонци присвояват всичко което им харесва,те не се признават за българи.В Македония както и в Турция,българите - християни са подложени на геноцид. Медиите мълчат по този въпрос,но все още има българи живеещи при нашите съседни страни,та имат смелост да си кажат какво им тежи.
цитирай
7. dalida - tutankhamon661 -
11.02.2012 14:06
tutankhamon661 написа:
Страхотен постинг!

-------------------------------
Благодаря за коментара!
цитирай
8. marley - В историята пише за крепостта Битоля през 6523 година = 1015 година от н.е.
11.02.2012 17:23
Битолски надпис на цар Иван Владислав:
“През годината 6523 [= 1015-1016] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на Пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната беше крепостта Битоля през месец октомври в 20 ден, а се завърши в месец... в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и който двамата разбиха в Щипон [Ихтиман] гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато... а този в... цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [= 1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.”
цитирай
9. marley - А главният град на България...
11.02.2012 17:26
Охрид бил главен град на цяла България, там се издигали и дворците на царете на България и се съхранявали богатствата им. Като отворил [съкровищниците], императорът (Василий) намерил много пари, корони с бисери, златотъкани дрехи и 100 кентинария сечени пари от злато; всичко това той изразходвал за заплата на войската си.......
цитирай
10. shtaparov - А какъв страх от Българската армия е ...
02.08.2012 18:18
А какъв страх от Българската армия е брал Василий,докато стигне до Охрид и се увери,че това което му казват царицата и болярите не е клопка- не си е от работа да го описваме,че тоя страх сигурно му е скъсил живота с десет години!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6145840
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29436
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031