Блогрол
Постинг
22.02.2012 09:42 -
БЪЛГАРИТЕ ( 33 ч)
Автор: dalida
Категория: История
Прочетен: 10439 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 16.08.2012 09:06
Прочетен: 10439 Коментари: 10 Гласове:
26
Последна промяна: 16.08.2012 09:06
БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ХII - XIII ВЕК
Цар Калоян и неговите съюзници срещу Византия
Калоян застава начело на държавата в момент на остра криза, породена от болярски амбиции и разнородни интереси. Той е добре запознат с живота във Византия и с атмосферата в българската столицата и знае как да се справи с метежниците. След като стабилизира положението в страната, новият български владетел насочва войските си към Тракия.В края на XII в. Византия преживява поредния пристъп на децентрализация. Стремейки се към самостоятелност, притежателите на големи провинциални владения прекъсват връзките си с централната власт. Този процес се наблюдава и в земите, намиращи се в границите на Византия с България. Доказват го действията на Иванко, когото ромеите са назначили за управител на Пловдивска област, и на Добромир Хриз – управител на части от Северна и Средна Македония с център Струмица.В интерес на държавните дела Калоян пренебрегва емоционалните спомени и се споразумява с Иванко – убиеца на брат си, за общи антиромейски действия, но през 1200 г. ромеите залавят Иванко с измама. Назначаването на новия ромейски управител Йоан Спиридонаки в Родопите с нищо не променя положението. Цар Калоян е в добри отношения с него.Сходна е ситуацията и при другия болярин – Добромир Хриз, управителя на Струмица. Останал без подкрепа след междуособиците в Търново, сподвижникът на двамата братя е принуден да се подчини на Константинопол. По-късно той се обявява за независим владетел, превръща Просек в силна крепост и разширява владението си в Средна и Северна Македония. В критични моменти Добромир Хриз търси съдействие и подкрепа от Търново.
През 1200 г. в Търново пристига писмо от папа Инокентий ІІІ (1198-1216), който се опитва да трасира пътя на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Стремежът за официално международно признание не напуска Калоян и след победоносните сражения с Византия и Унгария. В края на 1202 г. след дълго мълчание, той отговаря на писмото на папата и поставя началото на продължителна и оживена кореспонденция между двамата.Цар Калоян наблюдава как латинците, възползвайки се от династичните спорове на ромеите за короната, се намесват активно във вътрешнополитическия живот на Византия. Те предизвикват брожения и преврат в Константинопол. На 12 април 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход завземат Константинопол. На 16 май след много пререкания за император на новата Константинополска империя е избран Бодуен (Балдуин), граф на Фландрия и Ено. Блясъкът и богатствата на този най-голям европейски град ги заслепява и те “забравят”, че всъщност са тръгнали да освобождават Божия гроб. Византия се разпада на две по-малки империи с центрове Трапезунд и Никея и Епирско деспотство. Латинците основават в завоюваните от тях земи нова държава – Латинската империя със столица Константинопол.В тази нова обстановка Калоян възстановява територията на българската държава. След Средец българите си връщат Призрен, Скопие, Охрид и други градове от днешна Македония. През пролетта на 1204 г. българският цар изпраща пратеничество при новите съседи в Константинопол. Рицарите отговарят, че той трябва веднага да им се почини, инак го чакат разорение и гибел.
По подобие на своя далечен предшественик княз Борис I, цар Калоян лавира в избора на институция, която да признае българската корона. При описаната обстановка той избира юрисдикцията на западното християнство. На 8 ноември 1204 г., след две години преговори българският владетел се обвързва официално с Римската църква. Търновският архиепископ Василий е определен за “примас” (духовен глава) на Българската църква, а специалният папски пратеник кардинал Лъв коронова Калоян за крал. Българският владетел подписва клетва и договор, с които признава върховенството на Римската църква.
Победата при Одрин
Унията с Рим е безспорен успех за Калоян. Тя има важен външнополитически ефект, защото официално приравнява българската държава с останалите страни. От друга страна, благосклонността на папата към България урежда проблема с Унгария. Споразумението донякъде отдалечава конфликта с кръстоносците в Константинопол, които не крият претенциите си към българските земи, принадлежали някога на Византийската империя.Неуспешните опити за разбирателство с Латинската империя подтикват Калоян да сключи съюз с ромейската аристокрация от градовете на Тракия през зимата на 1204-1205 г. Нейни представители търсят закрила и военна помощ от българския владетел поради униженията, на които са подложени от латинците. В изпълнение на съюзния българо-гръцки план, през пролетта на 1205 г. жителите на Димотика, Одрин и Аркадиопол избиват част от латинците, други пленяват, а трети прогонват. Калоян се намесва в събитията и приближава с многобройни войски Одрин. На 14 април 1205 г. близо до стените на града се разиграва ожесточена битка, в която загива най-изявената част от латинското рицарство. Самият император Балдуин е пленен и отведен в Търново.
След победата край Одрин Калоян настъпва в Тракия и Македония. В Пловдив византийската аристокрация се противопоставя на Калоян, за което е жестоко наказана, а градът е разрушен през юни 1205 г. Веднага след това цар Калоян се прибира в Търново. През пролетта на 1206 г. ромеите масово напускат войската на Калоян. Византийската аристокрация открито застава на страната на Латинската империя, подмамена от икономически придобивки. През следващите месеци военните сражения в Тракия и тема Македония не стихват. В повечето случаи инициативата за тях принадлежи на българите. Калоян воюва срещу латинците, но и срещу гърците, които са на тяхна страна. Земите на разстояние пет дни път от Константинопол към Солун са напълно разорени. В началото на следващата 1207 г. цар Калоян се споразумява с никейския император Теодор І Ласкарис (1204-1222 г.) за съвместни действия срещу латинските рицари и нахлува в Източна Тракия. Опитът му да превземе Одрин с помощта на каменохвъргачки и специално обучени сапьори пропада, тъй като неговите съюзници кумани се оттеглят. Скоро след това цар Калоян научава, че владетелят на Солун – Бонифаций маркиз дьо Монфера, е убит от българи край днешния град Комотини, и потегля начело на многобройна войска заедно със своите съюзници кумани към Солун. През септември 1207 г. той обсажда града в плътен обръч. Тук в нощта преди решителния щурм българският владетел неочаквано умира. Смъртта му е забулена в тайна. Някои историци смятат, че неговият убиец е предводителят на куманите Манастър, въпреки че в изворите няма преки доказателства за това. Българските войници пренасят мъртвото тяло на своя цар в Търново. Смята се, че цар Калоян е погребан в църквата “Св. Четирдесет мъченици” в старата столица.В нея при съвременни разкопки е открито погребение на знатен мъж, който на дясната ръка носи голям златен пръстен с надпис “Калоянов пръстен”.
Цар Калоян стабилизира вътрешнополитическия живот в България и спечелва международно признание на своята държава. Той възстановява териториалната цялост на българската държава от времето на Първото българско царство. Активната външна политика на цар Калоян възпрепятства укрепването на Латинската империя и създава предпоставки за нейното бъдещо ликвидиране.
източник:
“История” на Никита Хониат
“Завладяването на Константинопол” от Жофроа дьо Вилардуен
Цар Калоян и неговите съюзници срещу Византия
Калоян застава начело на държавата в момент на остра криза, породена от болярски амбиции и разнородни интереси. Той е добре запознат с живота във Византия и с атмосферата в българската столицата и знае как да се справи с метежниците. След като стабилизира положението в страната, новият български владетел насочва войските си към Тракия.В края на XII в. Византия преживява поредния пристъп на децентрализация. Стремейки се към самостоятелност, притежателите на големи провинциални владения прекъсват връзките си с централната власт. Този процес се наблюдава и в земите, намиращи се в границите на Византия с България. Доказват го действията на Иванко, когото ромеите са назначили за управител на Пловдивска област, и на Добромир Хриз – управител на части от Северна и Средна Македония с център Струмица.В интерес на държавните дела Калоян пренебрегва емоционалните спомени и се споразумява с Иванко – убиеца на брат си, за общи антиромейски действия, но през 1200 г. ромеите залавят Иванко с измама. Назначаването на новия ромейски управител Йоан Спиридонаки в Родопите с нищо не променя положението. Цар Калоян е в добри отношения с него.Сходна е ситуацията и при другия болярин – Добромир Хриз, управителя на Струмица. Останал без подкрепа след междуособиците в Търново, сподвижникът на двамата братя е принуден да се подчини на Константинопол. По-късно той се обявява за независим владетел, превръща Просек в силна крепост и разширява владението си в Средна и Северна Македония. В критични моменти Добромир Хриз търси съдействие и подкрепа от Търново.
През 1200 г. в Търново пристига писмо от папа Инокентий ІІІ (1198-1216), който се опитва да трасира пътя на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Стремежът за официално международно признание не напуска Калоян и след победоносните сражения с Византия и Унгария. В края на 1202 г. след дълго мълчание, той отговаря на писмото на папата и поставя началото на продължителна и оживена кореспонденция между двамата.Цар Калоян наблюдава как латинците, възползвайки се от династичните спорове на ромеите за короната, се намесват активно във вътрешнополитическия живот на Византия. Те предизвикват брожения и преврат в Константинопол. На 12 април 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход завземат Константинопол. На 16 май след много пререкания за император на новата Константинополска империя е избран Бодуен (Балдуин), граф на Фландрия и Ено. Блясъкът и богатствата на този най-голям европейски град ги заслепява и те “забравят”, че всъщност са тръгнали да освобождават Божия гроб. Византия се разпада на две по-малки империи с центрове Трапезунд и Никея и Епирско деспотство. Латинците основават в завоюваните от тях земи нова държава – Латинската империя със столица Константинопол.В тази нова обстановка Калоян възстановява територията на българската държава. След Средец българите си връщат Призрен, Скопие, Охрид и други градове от днешна Македония. През пролетта на 1204 г. българският цар изпраща пратеничество при новите съседи в Константинопол. Рицарите отговарят, че той трябва веднага да им се почини, инак го чакат разорение и гибел.
По подобие на своя далечен предшественик княз Борис I, цар Калоян лавира в избора на институция, която да признае българската корона. При описаната обстановка той избира юрисдикцията на западното християнство. На 8 ноември 1204 г., след две години преговори българският владетел се обвързва официално с Римската църква. Търновският архиепископ Василий е определен за “примас” (духовен глава) на Българската църква, а специалният папски пратеник кардинал Лъв коронова Калоян за крал. Българският владетел подписва клетва и договор, с които признава върховенството на Римската църква.
Победата при Одрин
Унията с Рим е безспорен успех за Калоян. Тя има важен външнополитически ефект, защото официално приравнява българската държава с останалите страни. От друга страна, благосклонността на папата към България урежда проблема с Унгария. Споразумението донякъде отдалечава конфликта с кръстоносците в Константинопол, които не крият претенциите си към българските земи, принадлежали някога на Византийската империя.Неуспешните опити за разбирателство с Латинската империя подтикват Калоян да сключи съюз с ромейската аристокрация от градовете на Тракия през зимата на 1204-1205 г. Нейни представители търсят закрила и военна помощ от българския владетел поради униженията, на които са подложени от латинците. В изпълнение на съюзния българо-гръцки план, през пролетта на 1205 г. жителите на Димотика, Одрин и Аркадиопол избиват част от латинците, други пленяват, а трети прогонват. Калоян се намесва в събитията и приближава с многобройни войски Одрин. На 14 април 1205 г. близо до стените на града се разиграва ожесточена битка, в която загива най-изявената част от латинското рицарство. Самият император Балдуин е пленен и отведен в Търново.
След победата край Одрин Калоян настъпва в Тракия и Македония. В Пловдив византийската аристокрация се противопоставя на Калоян, за което е жестоко наказана, а градът е разрушен през юни 1205 г. Веднага след това цар Калоян се прибира в Търново. През пролетта на 1206 г. ромеите масово напускат войската на Калоян. Византийската аристокрация открито застава на страната на Латинската империя, подмамена от икономически придобивки. През следващите месеци военните сражения в Тракия и тема Македония не стихват. В повечето случаи инициативата за тях принадлежи на българите. Калоян воюва срещу латинците, но и срещу гърците, които са на тяхна страна. Земите на разстояние пет дни път от Константинопол към Солун са напълно разорени. В началото на следващата 1207 г. цар Калоян се споразумява с никейския император Теодор І Ласкарис (1204-1222 г.) за съвместни действия срещу латинските рицари и нахлува в Източна Тракия. Опитът му да превземе Одрин с помощта на каменохвъргачки и специално обучени сапьори пропада, тъй като неговите съюзници кумани се оттеглят. Скоро след това цар Калоян научава, че владетелят на Солун – Бонифаций маркиз дьо Монфера, е убит от българи край днешния град Комотини, и потегля начело на многобройна войска заедно със своите съюзници кумани към Солун. През септември 1207 г. той обсажда града в плътен обръч. Тук в нощта преди решителния щурм българският владетел неочаквано умира. Смъртта му е забулена в тайна. Някои историци смятат, че неговият убиец е предводителят на куманите Манастър, въпреки че в изворите няма преки доказателства за това. Българските войници пренасят мъртвото тяло на своя цар в Търново. Смята се, че цар Калоян е погребан в църквата “Св. Четирдесет мъченици” в старата столица.В нея при съвременни разкопки е открито погребение на знатен мъж, който на дясната ръка носи голям златен пръстен с надпис “Калоянов пръстен”.
Цар Калоян стабилизира вътрешнополитическия живот в България и спечелва международно признание на своята държава. Той възстановява териториалната цялост на българската държава от времето на Първото българско царство. Активната външна политика на цар Калоян възпрепятства укрепването на Латинската империя и създава предпоставки за нейното бъдещо ликвидиране.
източник:
“История” на Никита Хониат
“Завладяването на Константинопол” от Жофроа дьо Вилардуен
Тагове:
Вълнообразно
1.
marley -
Няма коментари? българите не знаят история?
22.02.2012 13:34
22.02.2012 13:34
Нещо много интересно,което го няма в учебниците:
"В началото на ХIII век в един от Светогорските манастири постъпва като послушник и ученик и бъдещият български патриарх Йоаким I (1233-1246).Завръщайки се в България към 1218 година той заживява край Червен в малка пещера, където поучава и обучава тримата си ученици –Теодосий, Атанасий и Диомид.Заедно с тях изсича в скалите църквата “Преображение Господне”.Учениците възприемали своят учител за “духовен баща”и наставник, стремежът им бил да подражават във всичко на неговите постъпки, следвали неговите съвети безпрекословно и с послушание".
цитирай"В началото на ХIII век в един от Светогорските манастири постъпва като послушник и ученик и бъдещият български патриарх Йоаким I (1233-1246).Завръщайки се в България към 1218 година той заживява край Червен в малка пещера, където поучава и обучава тримата си ученици –Теодосий, Атанасий и Диомид.Заедно с тях изсича в скалите църквата “Преображение Господне”.Учениците възприемали своят учител за “духовен баща”и наставник, стремежът им бил да подражават във всичко на неговите постъпки, следвали неговите съвети безпрекословно и с послушание".
2.
marley -
и още нещо:
22.02.2012 13:36
22.02.2012 13:36
Свещениците тогава не са се занимавали с разкол,не са имали скандали като днешните,те са имали друга цел.
Средновековното образование в България протичало в два вида училища-църковни(енорийски) и манастирски.По своята същност то имало църковно-богословска насоченост.Светски елементи и знания постепенно навлизат в обучението на учениците, нуждите от които изпитвали развиващите се търговски взаимоотношения, разрастването на градските центрове където се поражда необходимостта от деловата писменост.Така наречените прицърковни училища се помещавали в по големите градове, но се срещат и в отделни крепости и села, в чийто църкви служел енорийският свещенник.
цитирайСредновековното образование в България протичало в два вида училища-църковни(енорийски) и манастирски.По своята същност то имало църковно-богословска насоченост.Светски елементи и знания постепенно навлизат в обучението на учениците, нуждите от които изпитвали развиващите се търговски взаимоотношения, разрастването на градските центрове където се поражда необходимостта от деловата писменост.Така наречените прицърковни училища се помещавали в по големите градове, но се срещат и в отделни крепости и села, в чийто църкви служел енорийският свещенник.
3.
ezitura -
Константинопол превзет от рицарите през 13 век
22.02.2012 14:00
22.02.2012 14:00
"Началото на ХIII век е съпроводено с бурни събития на Балканският полуостров.Рицарите от четвъртия кръстоносен поход превземат Константинопол през 1204 година и основават Константинополската латинска империя" пишат в "история - бг",а в учебника - не пише такова нещо. Защо ли?
цитирайи че те са безписмен народ/племе/ народ - едва ли са били,освен ако за определението народ са вярни цифрите 20 000 души,защото има данни че са били точно толкова....
цитирай Средновековният Търновград
http://alexs.blog.bg/turizam/2011/09/16/veliko-tyrnovo-carevec-snimki.820615
цитирайhttp://alexs.blog.bg/turizam/2011/09/16/veliko-tyrnovo-carevec-snimki.820615
Централизацията на властта е голямо нещо и голям плюс за всички времена.Много ценна е била помоща на съюзниците-кумани.Водача им бек Кабан е бил поданник на Волжка България и личен приятел на техния цар.Това ,което най ми харесва у този цар е че си е спечелил прякора - Ромеубиец!
Убит е по нареждане на гръцкото духовенство,също както преди него пък са ослепени по нареждане от Византия Владимир-Рахсат и Петър Делян.А след него пък промушен в гръб цар Иваил(Ивайло) и за всички тези мръсни вероломни политически убийства са обвинявани и до днес други хора нямащи нищо общо с тях.
Княза на този свят няма нищо общо с висшата справеддливост,нито пък с истината...
цитирайУбит е по нареждане на гръцкото духовенство,също както преди него пък са ослепени по нареждане от Византия Владимир-Рахсат и Петър Делян.А след него пък промушен в гръб цар Иваил(Ивайло) и за всички тези мръсни вероломни политически убийства са обвинявани и до днес други хора нямащи нищо общо с тях.
Княза на този свят няма нищо общо с висшата справеддливост,нито пък с истината...
alexs написа:
Средновековният Търновград
http://alexs.blog.bg/turizam/2011/09/16/veliko-tyrnovo-carevec-snimki.820615
http://alexs.blog.bg/turizam/2011/09/16/veliko-tyrnovo-carevec-snimki.820615
-------------------------------------------------------------
благодаря за линка!
atil написа:
Централизацията на властта е голямо нещо и голям плюс за всички времена.Много ценна е била помоща на съюзниците-кумани.Водача им бек Кабан е бил поданник на Волжка България и личен приятел на техния цар.Това ,което най ми харесва у този цар е че си е спечелил прякора - Ромеубиец!
Убит е по нареждане на гръцкото духовенство,също както преди него пък са ослепени по нареждане от Византия Владимир-Рахсат и Петър Делян.А след него пък промушен в гръб цар Иваил(Ивайло) и за всички тези мръсни вероломни политически убийства са обвинявани и до днес други хора нямащи нищо общо с тях.
Княза на този свят няма нищо общо с висшата справеддливост,нито пък с истината...
Убит е по нареждане на гръцкото духовенство,също както преди него пък са ослепени по нареждане от Византия Владимир-Рахсат и Петър Делян.А след него пък промушен в гръб цар Иваил(Ивайло) и за всички тези мръсни вероломни политически убийства са обвинявани и до днес други хора нямащи нищо общо с тях.
Княза на този свят няма нищо общо с висшата справеддливост,нито пък с истината...
Радвам се когато имате какво да кажете!
цитирайТози владетел е знакова фигура от нашата история..За него летописците си спомнят и споменават дори през 14 век..Намерил е място и в летописите от Волжка България заедно с братята си,където ги наричат- "принцове".Това потвърждава още веднъж,че са потомци на царска династия.Самия Калоян от юношеска възраст влиза в политиката и е свидетел на заговорите и политическите убийства на двамата си братя,царували преди него.Това явно се отразило на характера и политическите убеждения,които е формирал у себе си. Бил е и заложник а това му дало възможност да опознае отблизо нравите на византийците.Подобно на цар Симеон, който пък учил в Цариград.Както се вижда доброто познаване на врага винаги играе положителна роля.Но винаги,когато със сила и в открит двубой Византия не е била способна да противостои на България, тя е вкарвала в действие златото и отровата си.Така заговорите,предателствата и политическите убийства не спират,докато и последния пряк потомък на тези трима принца - невръстният Коломан не пада покосен от византийската отрова..Това станало почти веднага след смътта на един велик духовник,политик и дипломат - патриарх Йоаким,който бил и в роднински връзки с царската династия.Явно докато е бил жив е бдял над непълнолетния принц Коломан.Малко след това главния съюзник на България - далечната Волжка България,която пращала на помощ отряди от подчинените и племена в Причерноморието, била връхлетяна от монголското нашествие.Тогава се активизирали и съседите на България тук,които почнали да ръфат като чакали от територията на Царството. След смъртта на Коломан и отпадането на Волжка България като съюзница, Второто Българско Царство отпаднало от политическата сцена на Европа в качеството си на Велика сила.И се превърнало в една средностатистическа европейска страна,каквато била вече и самата Византия...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69