Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
04.10.2013 22:34 - Обич завинаги!
Автор: dalida Категория: Изкуство   
Прочетен: 5560 Коментари: 10 Гласове:
35


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                                Обич завинаги

  image


Живял някога един мъж. Той имал съпруга, която обичал искрено и нежно. Грижел се за нея с радост, задоволявал всичките й желания, отгатвал копнежите й и осъществявал мечтите й. Всеки ден й оказвал внимание, като й правел малки подаръчета, но и много често й правел големи прекрасни подаръци. Всяка сутрин преди да отиде на работа мъжът целувал прекрасната си съпруга, докато още спи, оставял до възглавницата й картички с нежни послания и любовни обреци. Рисувал из цялата къща сърчица, подарявал й най-прекрасните цветя. Винаги изпълнявал обещанията си, никога не избухвал и не се сърдел и й шепнел най-милите думи, когато си лягали вечер. Дълго я гледал, след като тя вече била заспала...Възхищавал се на красотата й и се радвал, че има такова съкровище до себе си. И след като се уверявал, че тя спи спокойно и всичко е наред, заспивал и той блажен и щастлив. Толкова я обичал, че отнемал всичките й грижи и товари. Искал тя да е доволна и безкрайно щастлива. Искал да я чувства близо до себе си, да вижда влюбения й поглед. Истински копнеел само за едно – за нейното внимание.
Понякога, когато я прегръщал, допирал главата й до гърдите си и шепнел тихичко:


- Чуй как ти шепне сърцето ми, мила моя! То ти говори за любовта ми, бие само за теб. Можеш ли да го чуеш, да го разбереш? Заслушай се в нежните любовни думи, отправени към теб, единствена моя!

След това я поглеждал в очите и се радвал на искриците в тях. Бил доволен, че можел да е до нея, да я утеши, когато е наскърбена, когато плачела, попивал сълзите й, държал ръцете й докато се успокои и болката отмине. Решавал всеки проблем и всяка трудност. Искал животът на съпругата му да е весел и неугрижен.


С времето, обаче, все по-трудно получавал нейното внимание. Всеки ден се борел за него, но тя слабо разбирала копнежа на неговото сърце. Когато правел нещо хубаво за нея или й поднасял подарък, тя само го поглеждала бегло и се радвала повече на придобивката си. Понякой път забравяла дори да му благодари. Грабвала от ръцете му скъпоценните дарове, възторгвала се от тях до захлас, а той стоял отстрани и чакал тя да го погледне с онзи влюбен поглед. Чакал да види онези искрици в очите й, искрици, които били само за него. Когато това се случвало – а то ставало все по-рядко, сърцето му се разтуптявало тъй диво. Той се чувствал най-щастливият мъж във вселената и в душата му избухвали хиляди фойерверки. Мъжът копнеел за нейната усмивка, ала тя все по-рядко му я давала.

Така минавало времето и докато неговата любов се разтапяла, нейната все повече охладнявала. Била толкова задоволена от всичко, което получавала и имала, че вече не обръщала никакво внимание на подаръците и жестовете, нито пък на самия него. Но той продължавал борбата за копнежа на скъпото нему сърце. И не че в началото не го бил получавал изобилно, обаче всичко някак си тъй неусетно избледнявало.

Мъжът обичал да поднася на съпругата си любимите й ястия. Винаги се прибирал в къщи преди нея и й приготвял пре-пре-вкусни рецепти. Подреждал изкусно масата, запалвал ароматни свещи, изпълвал цялата стая с цветя. След това сядал и я чакал. В началото тя била доволна. Радвала се на хубавата храна, очите й светвали при вида на изящните подаръци и на любовните послания към нея. Обаче с времето постепенно започнала да се отегчава. Нямала излишни часове за такива романтични глупости. Била станала вече твърде делова и издигната в обществото и макар съпругът й да бил до нея през целия тоя период, за да проправя нейния път и после да я подкрепя в него, не получавал ни най-малко признание (освен понякога формално) от преуспяващата си съпруга.

Много вечери мъжът я чакал да пожелае да седнат заедно пред запалената камина, за да пийнат ароматно вино и да похапнат от вкусните му сладкиши. Все така той продължавал да подрежда масата и после да сяда, вперил поглед във вратата. Но когато тя се прибирала, само поглеждала към божествената подредба, колкото да се усмихне вяло, извинявала се, че е страшно изморена, и отивала да спи. Друг път му казвала, че има проблеми и иска да е сама, за да може да релаксира. А, всъщност, тя била забравила, че нейните проблеми били тъкмо негова грижа и че той вече толкова пъти се бил справял безупречно с всеки един от тях.

Една вечер, прибирайки се, тя му обещала, че идва след минутка, за да бъдат заедно на трапезата, ала когато съпругът отишъл да види защо любимата му се бави, я намерил заспала дълбок сладък сън. Той я погалил по копринените коси, целунал я нежно, завил я с топло одеяло и останал до нея цялата нощ, съзерцавайки я как спи. Все още страхотно я обичал. В такива самотни моменти за него – а те не били никак малко, той копнеел само тя да отвори очи, да стане и да го прегърне. Да му каже: “Аз също те обичам!”

След година съпругата започнала съвсем да не се обажда, че се е прибрала. Мъжът й я чувал как тя минавала покрай вратата с тихи стъпки, а понякога дори – как притичвала бързо-бързо. Дразнела се, когато той отивал при нея и я молел да си поговорят. Казвала му, че е изтощена, че няма сили, че се чувства зле, че трябва да обмисли задачите, които предстои да свърши на другия ден… Даже вече не четяла досадните картички, които той оставял до възглавничката й. Събирала ги ей там, в една кутия за обувки.

Тогава мъжът започнал да съчинява най-нежната музика за своята съпруга, за да привлече отново вниманието й. Свирел й и вечер, и сутрин. Звуците галели слуха й и те сякаш се завръщали в медения си месец, но постепенно и това започнало леко да й дотяга. Сърцето мъжко се свивало от болка. Толкова много я обичало! Та нали тя била част от него, неговата безценна половинка.

Всичките му усилия дотук били напразни.
Един ден мъжът наскърбен решил да замине на дълъг път. Оставил на жена си само едно писмо. Събрал малко багажец, не искал да носи много – сърцето му и без друго тежало предостатъчно. Огледал къщата, която изглеждала толкова празна. Погледнал с тъга някои от неотворените подаръци. Видял в ъгъла на спалнята олющената кутия за обувки, пълна със стотиците непрочетени любовни послания и картички. Писма, в които бе изливал нежно себе си в нея. Взрял се и в музикалния инструмент, на който й бе свирил песните си. Гърдите му наистина били натежали, препълнени с толкова любов, която нямало кой да вземе, а той с такава радост би я дал. Любов, която съживява и която лекува всяка рана. Любов, която дарява всичко, а иска само твоето внимание. Любов, чиито ръце са винаги отворени и готови за прегръдка. Любов, в чийто поглед се отразяват самите небеса.

Времето се движело в своя неизменен ход, а жената започнала да усеща как някаква вледеняваща самота обладавала душата й. Било пролет. Вървейки по собствения си път, тя видяла две лястовици да правят гнездо. Изведнъж го разбрала и студени тръпки полазили по гърба й: била загубила най-голямата скъпоценност в живота си. Тичешком се прибрала в къщи, ала там вече никой не я чакал. Цветята, наредени навсякъде, отдавна били увяхнали. Почернелите им листенца били нападали на купчинки по пода. Масата си стояла още наредена. В свещниците имало само остатъци от ароматните свещи, които някога горяли за нея.

Вятърът от отворения прозорец бил раздухал навсякъде пепелта от отдавна непалената камина. Изведнъж тя се сепнала и се затичала към онази захвърлена в ъгъла кутия за обувки. Избърсала праха от капака й и внимателно я отворила. Ръцете й треперели, а от очите й рукнали пороища от сълзи. Най-отгоре било Неговото последно писмо до нея. През замрежения си поглед тя прочела думите върху плика: “За моята единствена и най-обичана”.

Вътре Той бе написал:
“Скъпа моя единствена любов, тръгвам си, изпълнен с толкова самота. Дал съм ти всичко, което си искала, дори съм ти дал неща, които не си забелязала, че имаш. Дал съм ти съкровища, които даже не си благоволила да погледнеш. И дори – докато ти спеше сладко, съм ги изсипвал целите в нозете ти, с надеждата, че когато се събудиш, ще ми подариш поне един поглед, поне една усмивка. Но уви! Изпълнил съм всяка твоя мечта, за да бъдеш щастлива. Обаче съм ти дал и най-ценото, което имам – своята безмерна любов.Дал съм ти цялото си внимание и очите ми са виждали само и единствено твоите очи и твоето прекрасно лице. Прониквали са дълбоко в твоите бездни. Вечерите, когато заспиваше и мислеше за грижите си през утрешния ден… о, ти не помниш, мила, но аз те взимах на ръце, прегръщах те силно и ти пеех песните на сърцето си.

Искам да знаеш, че не те напускам завинаги.
Нещата ще са такива, каквито ги поискаш ти.
Можеш да ме потърсиш, или можеш да изживееш живота си без мен.
Нека изборът да е твой.
Този, Който винаги ще те обича"......


автор: Евгени Сергеевич Няголов.
превод: Татяна Елинова.

 



Гласувай:
35


Вълнообразно


1. mt46 - Според мен
04.10.2013 23:06
такава жена не заслужава любов...
цитирай
2. dalida - И, аз така мисля но,
04.10.2013 23:27
нали знаеш,че за любовта граници няма.
А,който обича силно, той все се надява,че и половинката ще го обича по същия начин.

Лека вечер,Марине!
цитирай
3. mileidi46 - Хубава приказка. . хубава любов но. ...
04.10.2013 23:34
Хубава приказка..хубава любов но...невъзможна,обречена!!
Нищо не може да продължи от там,откъдето е свършило.Винаги има ново начало,на нещо друго,което никога няма да повтори предишното преживяване..
Отлетял миг.
Лек сън мила..:))
цитирай
4. dalida - Добро утро,приятели!
05.10.2013 10:28
Приказката е поучителна,според мен. Иска ми се повечко жени да я прочетат, и да си направят прецека за чувствата към съпрузите си. Защото не е тайна, че по-голямата част от мъжете са много по-чувствителни отколкото някои мъжкарани(жени); тук в този сайт често срещам мъже - чувствителни и доста нежни към женската половинка. Това им качество е хубаво, но съм сигурна,че те са нараними и ги боли,когато жената до тях е твърда като скала и не им отвръща на любовта,която заслужават.
Това е моето мнение и си го имам отдавна.По-обиколила съм България като музикантка и знам някои нещица в повече - за живота, за любовта и нежното чувство обич, което много малко хора изпитват към близките си.

(надявам се че този коментар - мой, ще се появи под вашите. Защото напоследък от 2-3 месеца, моите коментари се губят нанякъде и само единици се появяват на "бял свят". )
цитирай
5. mt46 - Да, съгласен съм, Тони...
05.10.2013 10:59
dalida написа:
Приказката е поучителна,според мен. Иска ми се повечко жени да я прочетат, и да си направят прецека за чувствата към съпрузите си. Защото не е тайна, че по-голямата част от мъжете са много по-чувствителни отколкото някои мъжкарани(жени); тук в този сайт често срещам мъже - чувствителни и доста нежни към женската половинка. Това им качество е хубаво, но съм сигурна,че те са нараними и ги боли,когато жената до тях е твърда като скала и не им отвръща на любовта,която заслужават.
Това е моето мнение и си го имам отдавна.По-обиколила съм България като музикантка и знам някои нещица в повече - за живота, за любовта и нежното чувство обич, което много малко хора изпитват към близките си.

(надявам се че този коментар - мой, ще се появи под вашите. Защото напоследък от 2-3 месеца, моите коментари се губят нанякъде и само единици се появяват на "бял свят". )

Има и чувствителни, добродушни мъже, има и егоистични, бездушни жени...
И друга поука - човек оценява нещо, когато го загуби...
цитирай
6. dalida - Не оценяваме на време това,което имаме?
05.10.2013 14:06
Защото не внимаваме в "час". Защото губим почва под краката си; и защото сме се вглъбили толкова в себе си, че не забелязваме как най-важните хора се изнизват покрай нас;
все си мисля, че в живота има за всеки по нещо, достойно и човешко,достатъчно е само да Го почувстваме със сърцата си..и да Го споделим с близките си;
Нима това е толкова трудно?
цитирай
7. ckarlet - Много ме разчувства тази притча, ...
05.10.2013 19:16
Много ме разчувства тази притча, Dalida! В повечето случаи оценяваме любовта, когато я изгубим...
Приказна да е вечерта ти!
цитирай
8. stela50 - Има такава любов и всеотдайност, колкото и да е невъзможна ...
06.10.2013 15:52
Всяка притча носи мъдрост, поука, тя е миг от живота ...
но тук става дума за обич само от страна на съпруга,
не е възможно да обичаш и да ти е безразлично, да се криеш,
да ти е досадно ... друг въпрос е, ако човек /мъж или жена/
изразява чувствата си по свой начин, по-въздържано и мълчаливо,
но когато има любов, тя се усеща дори от едно докосване...
Поздрави и хубав ден, Далида !
цитирай
9. dalida - Любовта!
08.10.2013 08:48
Любовта! Всеки човек я е изпитал и знае,че когато се подкосят краката му и сърцето "спре" своя бяг за секунди от времето, когато дъхът му забрави да диша,за част от секундата - тогава е дошла Любовта!
За Нея граници във възраста и времето Няма. Почука ли на Вратата, Ти знаеш че трябва да отвориш!
В противен случай - губиш почва под краката си и оставаш самотник завинаги!

Кое затваря любовта в омагьосан кръг?
То е чувство и всеки човек Го е изпитвал.
Неговото име е Предразсъдъци
които ние сами си създаваме
от Страх да не се влюбим в Неподходящия ( според нас) човек.
Страхът да не се Изложим пред другия.
Страхът който кара самосъхранението да се включи, на секундата
за да ни "защити" от Непознатото.....
цитирай
10. dalida - Радвам се за Теб,Антоники!
08.10.2013 09:28
antoniki написа:
http://antoniki.blog.bg/


ето това съм аз авторът на ''savremennik'' копирам статии от нета и ги пиша на мойте блогове.както виждаш правя се на разбирач.имам още 8 блога,под различни псевдоними в които пиша всеки ден

-------------------------------
Винаги съм казвала, че човек има много Лица и няма време да се Разтяга в Пространството,затова създава свои Образи и Подобия - както пише в Библията ( ама кой да чете) За Да Подобри Себе си!
Успех Човече! И...колкото Повече - толкова Повече!
Уважавам Хората които имат повече Мозък в Главата си и могат да Задоволят много Изисквания и прищевки на Другите, които Нямат такива "екстри"....
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dalida
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6145706
Постинги: 1101
Коментари: 4873
Гласове: 29436
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031