Блогрол
1. БИООРЪЖИЕТО КОВИД 19/БАКТЕРИИТЕ
2. БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
3. От мръсен извор чиста вода няма/
4. вредно ли е червеното месо?
5. защо, защо
6. зарази, вируси и добре забравено старо име, заместено с ново - новото време дава нови имена
7. в миналото древните хора изхвърляли вътрешностите на животните, днес китайци /гладни/ ги смятат за афродизиак.
8. относно вирусите и миенето на ръцете със сапун
9. градът на 100-те кули
10. Шпионите....на г е р б / да си припомним, че идват избори от години, още нямаме правителство като белите хора.
11. ДИКТАТУРА НА СЪСЕДА / диктаторите нямат съвест/
12. държавна бюрокрация и държавни крадци
13. ИНВЕСТИЦИИ ЛИ, къде ги видяхте?
2. БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
3. От мръсен извор чиста вода няма/
4. вредно ли е червеното месо?
5. защо, защо
6. зарази, вируси и добре забравено старо име, заместено с ново - новото време дава нови имена
7. в миналото древните хора изхвърляли вътрешностите на животните, днес китайци /гладни/ ги смятат за афродизиак.
8. относно вирусите и миенето на ръцете със сапун
9. градът на 100-те кули
10. Шпионите....на г е р б / да си припомним, че идват избори от години, още нямаме правителство като белите хора.
11. ДИКТАТУРА НА СЪСЕДА / диктаторите нямат съвест/
12. държавна бюрокрация и държавни крадци
13. ИНВЕСТИЦИИ ЛИ, къде ги видяхте?
Постинг
14.05.2014 08:46 -
ЦАРСКИ ДИНАСТИИ
Автор: dalida
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3779 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2015 20:57
Прочетен: 3779 Коментари: 1 Гласове:
20
Последна промяна: 21.07.2015 20:57
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ
Нейно Величество Елеонора, Царица Българска
.jpg)
Нейно Величество Елеонора, Царица Българска, Херцогиня Саксонска и Княгиня Ройс-Кьостриц е родена на 22 август 1860 г. в Требшен край Цулихау. Дъщеря на Принц Хайнрих IV Ройс и на Принцеса Луиза цу Грайс.От ранна възраст се отдава на благотворителност и милосърдие. През 1905 година заминава за Далечния изток, за да се включи в Руско-Японската война като милосърдна сестра. Още тогава се доказва като жертвоготовна и състрадателна.
След смъртта на съпругата си Княгиня Мария Луиза през 1899 г. Княз Фердинанд решава да потърси подходяща спътница и грижовна майка за четирите си деца. По време на едно от посещенията на Великия Княз Владимир Владимирович неговата съпруга Великата Княгиня Мария Павловна, родена Херцогиня Мекленбург-Щрелиц, предлага на вниманието на Княз Фердинанд личността на германската Княгиня Елеонора от старинния род на Ройското херцогство. Великата Княгиня изтъква голямото й благородство и милосърдие, наред с изключителната й скромност и отдаденост.
В началото на следващата 1908 г. Княз Фердинанд Български вече е сгоден за Принцеса Елеонора. Католическата венчавка е извършена на 28 февруари същата година в църквата "Свети Августин" в Кобург, а протестантската церемония - на 1 март в замъка Остерщайн, на брега на Бели Елстер по склоновете на Хайнберг над град Гера, столица на Ройското херцогство. Сключването и на този брак не минава без религиозни затруднения. Князът е католик, над когото тегне непълно отлъчване, наложено от Светия престол, а Княгинята е протестантка. Първоначално пасторът на Ройските херцози отказва да извърши церемонията, разбирайки, че Княз Фердинанд няма да произнесе обредното "Да!". След дълги и сложни канонически преговори пасторът склонява да приеме единствено отговора на Княгинята.
Пристигането на новата българска Княгиня е прието с ентусиазъм и радост от страна на българския народ. От самото начало Княгинята се отдава с всички сили в служба на Българския червен кръст и редица благотворителни институти.
След обявяването на Независимостта на България Княгиня Елеонора приема титула Царица Българска. По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на народното просвещение е създаден фонд "Царица Елеонора", чието предназначение е да събира средства за построяване на сгради за институтите за глухи и за слепи деца. Основава така нареченото еврейско сиропиталище, което носи нейното име. Дори в годините на Втората световна война то не затваря врати, а продължава дейността си, щедро подпомагано от Царица Иоанна.
Благодарение на личната намеса на Царица Елеонора старинната Боянската църква с уникалните си фрески на Севастократор Калоян и Севастократорица Десислава, е възстановена през 1912 г. Първоначално се планирало да бъде разрушена, за да се издигне по-голям храм за нуждите на село Бояна. За да спаси уникалната църква, Царицата лично купува празен парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започват реставрационни дейности.
По време на Войните за Национално обединение на българския народ (1912 - 1918 г.) Царица Елеонора е милосърдна сестра на фронта. Тя дарява бойното знаме на българското Македоно-Одринско опълчение, чийто патронаж поема лично. С Височайша заповед № 327 от 9 август 1912 г. тя е назначена за шеф на 24-и Черноморски полк, който оттогава носи нейното име.
Царица Елеонора почива на 12 септември 1917 г. в двореца "Евксиноград" след продължително боледуване. Тленните й останки са положени в скромен гроб с един дялан каменен кръст до южната фасада на Боянската църква. През годините на комунистическия режим гробът й е осквернен и заличен. Възстановен е едва през деведесетте години на ХХ век.
(„Евксиноград“ е близо до Варна, разположен на територия с мек морски климат и заема 800 дка обща площ, от които 550 дка парк и широка плажна ивица)
следва
Нейно Величество Елеонора, Царица Българска
.jpg)
Нейно Величество Елеонора, Царица Българска, Херцогиня Саксонска и Княгиня Ройс-Кьостриц е родена на 22 август 1860 г. в Требшен край Цулихау. Дъщеря на Принц Хайнрих IV Ройс и на Принцеса Луиза цу Грайс.От ранна възраст се отдава на благотворителност и милосърдие. През 1905 година заминава за Далечния изток, за да се включи в Руско-Японската война като милосърдна сестра. Още тогава се доказва като жертвоготовна и състрадателна.
След смъртта на съпругата си Княгиня Мария Луиза през 1899 г. Княз Фердинанд решава да потърси подходяща спътница и грижовна майка за четирите си деца. По време на едно от посещенията на Великия Княз Владимир Владимирович неговата съпруга Великата Княгиня Мария Павловна, родена Херцогиня Мекленбург-Щрелиц, предлага на вниманието на Княз Фердинанд личността на германската Княгиня Елеонора от старинния род на Ройското херцогство. Великата Княгиня изтъква голямото й благородство и милосърдие, наред с изключителната й скромност и отдаденост.
В началото на следващата 1908 г. Княз Фердинанд Български вече е сгоден за Принцеса Елеонора. Католическата венчавка е извършена на 28 февруари същата година в църквата "Свети Августин" в Кобург, а протестантската церемония - на 1 март в замъка Остерщайн, на брега на Бели Елстер по склоновете на Хайнберг над град Гера, столица на Ройското херцогство. Сключването и на този брак не минава без религиозни затруднения. Князът е католик, над когото тегне непълно отлъчване, наложено от Светия престол, а Княгинята е протестантка. Първоначално пасторът на Ройските херцози отказва да извърши церемонията, разбирайки, че Княз Фердинанд няма да произнесе обредното "Да!". След дълги и сложни канонически преговори пасторът склонява да приеме единствено отговора на Княгинята.
Пристигането на новата българска Княгиня е прието с ентусиазъм и радост от страна на българския народ. От самото начало Княгинята се отдава с всички сили в служба на Българския червен кръст и редица благотворителни институти.
След обявяването на Независимостта на България Княгиня Елеонора приема титула Царица Българска. По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на народното просвещение е създаден фонд "Царица Елеонора", чието предназначение е да събира средства за построяване на сгради за институтите за глухи и за слепи деца. Основава така нареченото еврейско сиропиталище, което носи нейното име. Дори в годините на Втората световна война то не затваря врати, а продължава дейността си, щедро подпомагано от Царица Иоанна.
Благодарение на личната намеса на Царица Елеонора старинната Боянската църква с уникалните си фрески на Севастократор Калоян и Севастократорица Десислава, е възстановена през 1912 г. Първоначално се планирало да бъде разрушена, за да се издигне по-голям храм за нуждите на село Бояна. За да спаси уникалната църква, Царицата лично купува празен парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започват реставрационни дейности.
По време на Войните за Национално обединение на българския народ (1912 - 1918 г.) Царица Елеонора е милосърдна сестра на фронта. Тя дарява бойното знаме на българското Македоно-Одринско опълчение, чийто патронаж поема лично. С Височайша заповед № 327 от 9 август 1912 г. тя е назначена за шеф на 24-и Черноморски полк, който оттогава носи нейното име.
Царица Елеонора почива на 12 септември 1917 г. в двореца "Евксиноград" след продължително боледуване. Тленните й останки са положени в скромен гроб с един дялан каменен кръст до южната фасада на Боянската църква. През годините на комунистическия режим гробът й е осквернен и заличен. Възстановен е едва през деведесетте години на ХХ век.
(„Евксиноград“ е близо до Варна, разположен на територия с мек морски климат и заема 800 дка обща площ, от които 550 дка парк и широка плажна ивица)
следва
Тагове:
Вълнообразно
Класацията ми за 100 най-красиви сгради ...
Константинопол - последната битка от Арм...
Класацията ми за 100 най-красиви сгради ...
Константинопол - последната битка от Арм...
Класацията ми за 100 най-красиви сгради ...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
12 древни храни, които все още обичаме д...
Каракулак и ятаган - традиционни българс...
12 древни храни, които все още обичаме д...
Каракулак и ятаган - традиционни българс...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
