Блогрол
Постинг
14.05.2014 08:46 -
ЦАРСКИ ДИНАСТИИ
Автор: dalida
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3282 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2015 20:57
Прочетен: 3282 Коментари: 1 Гласове:
20
Последна промяна: 21.07.2015 20:57
БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ
Нейно Величество Елеонора, Царица Българска
Нейно Величество Елеонора, Царица Българска, Херцогиня Саксонска и Княгиня Ройс-Кьостриц е родена на 22 август 1860 г. в Требшен край Цулихау. Дъщеря на Принц Хайнрих IV Ройс и на Принцеса Луиза цу Грайс.От ранна възраст се отдава на благотворителност и милосърдие. През 1905 година заминава за Далечния изток, за да се включи в Руско-Японската война като милосърдна сестра. Още тогава се доказва като жертвоготовна и състрадателна.
След смъртта на съпругата си Княгиня Мария Луиза през 1899 г. Княз Фердинанд решава да потърси подходяща спътница и грижовна майка за четирите си деца. По време на едно от посещенията на Великия Княз Владимир Владимирович неговата съпруга Великата Княгиня Мария Павловна, родена Херцогиня Мекленбург-Щрелиц, предлага на вниманието на Княз Фердинанд личността на германската Княгиня Елеонора от старинния род на Ройското херцогство. Великата Княгиня изтъква голямото й благородство и милосърдие, наред с изключителната й скромност и отдаденост.
В началото на следващата 1908 г. Княз Фердинанд Български вече е сгоден за Принцеса Елеонора. Католическата венчавка е извършена на 28 февруари същата година в църквата "Свети Августин" в Кобург, а протестантската церемония - на 1 март в замъка Остерщайн, на брега на Бели Елстер по склоновете на Хайнберг над град Гера, столица на Ройското херцогство. Сключването и на този брак не минава без религиозни затруднения. Князът е католик, над когото тегне непълно отлъчване, наложено от Светия престол, а Княгинята е протестантка. Първоначално пасторът на Ройските херцози отказва да извърши церемонията, разбирайки, че Княз Фердинанд няма да произнесе обредното "Да!". След дълги и сложни канонически преговори пасторът склонява да приеме единствено отговора на Княгинята.
Пристигането на новата българска Княгиня е прието с ентусиазъм и радост от страна на българския народ. От самото начало Княгинята се отдава с всички сили в служба на Българския червен кръст и редица благотворителни институти.
След обявяването на Независимостта на България Княгиня Елеонора приема титула Царица Българска. По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на народното просвещение е създаден фонд "Царица Елеонора", чието предназначение е да събира средства за построяване на сгради за институтите за глухи и за слепи деца. Основава така нареченото еврейско сиропиталище, което носи нейното име. Дори в годините на Втората световна война то не затваря врати, а продължава дейността си, щедро подпомагано от Царица Иоанна.
Благодарение на личната намеса на Царица Елеонора старинната Боянската църква с уникалните си фрески на Севастократор Калоян и Севастократорица Десислава, е възстановена през 1912 г. Първоначално се планирало да бъде разрушена, за да се издигне по-голям храм за нуждите на село Бояна. За да спаси уникалната църква, Царицата лично купува празен парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започват реставрационни дейности.
По време на Войните за Национално обединение на българския народ (1912 - 1918 г.) Царица Елеонора е милосърдна сестра на фронта. Тя дарява бойното знаме на българското Македоно-Одринско опълчение, чийто патронаж поема лично. С Височайша заповед № 327 от 9 август 1912 г. тя е назначена за шеф на 24-и Черноморски полк, който оттогава носи нейното име.
Царица Елеонора почива на 12 септември 1917 г. в двореца "Евксиноград" след продължително боледуване. Тленните й останки са положени в скромен гроб с един дялан каменен кръст до южната фасада на Боянската църква. През годините на комунистическия режим гробът й е осквернен и заличен. Възстановен е едва през деведесетте години на ХХ век.
(„Евксиноград“ е близо до Варна, разположен на територия с мек морски климат и заема 800 дка обща площ, от които 550 дка парк и широка плажна ивица)
следва
Нейно Величество Елеонора, Царица Българска
Нейно Величество Елеонора, Царица Българска, Херцогиня Саксонска и Княгиня Ройс-Кьостриц е родена на 22 август 1860 г. в Требшен край Цулихау. Дъщеря на Принц Хайнрих IV Ройс и на Принцеса Луиза цу Грайс.От ранна възраст се отдава на благотворителност и милосърдие. През 1905 година заминава за Далечния изток, за да се включи в Руско-Японската война като милосърдна сестра. Още тогава се доказва като жертвоготовна и състрадателна.
След смъртта на съпругата си Княгиня Мария Луиза през 1899 г. Княз Фердинанд решава да потърси подходяща спътница и грижовна майка за четирите си деца. По време на едно от посещенията на Великия Княз Владимир Владимирович неговата съпруга Великата Княгиня Мария Павловна, родена Херцогиня Мекленбург-Щрелиц, предлага на вниманието на Княз Фердинанд личността на германската Княгиня Елеонора от старинния род на Ройското херцогство. Великата Княгиня изтъква голямото й благородство и милосърдие, наред с изключителната й скромност и отдаденост.
В началото на следващата 1908 г. Княз Фердинанд Български вече е сгоден за Принцеса Елеонора. Католическата венчавка е извършена на 28 февруари същата година в църквата "Свети Августин" в Кобург, а протестантската церемония - на 1 март в замъка Остерщайн, на брега на Бели Елстер по склоновете на Хайнберг над град Гера, столица на Ройското херцогство. Сключването и на този брак не минава без религиозни затруднения. Князът е католик, над когото тегне непълно отлъчване, наложено от Светия престол, а Княгинята е протестантка. Първоначално пасторът на Ройските херцози отказва да извърши церемонията, разбирайки, че Княз Фердинанд няма да произнесе обредното "Да!". След дълги и сложни канонически преговори пасторът склонява да приеме единствено отговора на Княгинята.
Пристигането на новата българска Княгиня е прието с ентусиазъм и радост от страна на българския народ. От самото начало Княгинята се отдава с всички сили в служба на Българския червен кръст и редица благотворителни институти.
След обявяването на Независимостта на България Княгиня Елеонора приема титула Царица Българска. По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на народното просвещение е създаден фонд "Царица Елеонора", чието предназначение е да събира средства за построяване на сгради за институтите за глухи и за слепи деца. Основава така нареченото еврейско сиропиталище, което носи нейното име. Дори в годините на Втората световна война то не затваря врати, а продължава дейността си, щедро подпомагано от Царица Иоанна.
Благодарение на личната намеса на Царица Елеонора старинната Боянската църква с уникалните си фрески на Севастократор Калоян и Севастократорица Десислава, е възстановена през 1912 г. Първоначално се планирало да бъде разрушена, за да се издигне по-голям храм за нуждите на село Бояна. За да спаси уникалната църква, Царицата лично купува празен парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започват реставрационни дейности.
По време на Войните за Национално обединение на българския народ (1912 - 1918 г.) Царица Елеонора е милосърдна сестра на фронта. Тя дарява бойното знаме на българското Македоно-Одринско опълчение, чийто патронаж поема лично. С Височайша заповед № 327 от 9 август 1912 г. тя е назначена за шеф на 24-и Черноморски полк, който оттогава носи нейното име.
Царица Елеонора почива на 12 септември 1917 г. в двореца "Евксиноград" след продължително боледуване. Тленните й останки са положени в скромен гроб с един дялан каменен кръст до южната фасада на Боянската църква. През годините на комунистическия режим гробът й е осквернен и заличен. Възстановен е едва през деведесетте години на ХХ век.
(„Евксиноград“ е близо до Варна, разположен на територия с мек морски климат и заема 800 дка обща площ, от които 550 дка парк и широка плажна ивица)
следва
Тагове:
Вълнообразно
Сведения за българите през Първото царст...
СОФИЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ
Годишнина от рождението на Пол Елюар
СОФИЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ
Годишнина от рождението на Пол Елюар
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69